Видях този страхотно пухкав козунак при Гуинет. Прочетох рецептата, леко различаваща се от моята, и ...я пропуснах. Когато обаче и Мина показа едно подобно изкушение, реших да я пробвам. Още щом машината оформи топката тесто разбрах, че тазгодишните козунаци ще бъдат наречени "Гуинет". Втасалото тесто се пукаше на мехури и още тогава беше цялото изтъкано от конци... Няма какво повече да обяснявам - грабвайте брашно, яйца и мляко и се насладете на чудния вкус на истинския козунак! Продукти за 2 козунака: 600 гр брашно 10 гр суха мая 2 яйца /аз добавих още 1 жълтък, а белтъка на третото яйце отделих за намазване/ 130 гр захар /добавих и 1 ч.л. течен подсладител, защото вкъщи обичаме по-сладките козунаци/ 200 мл прясно мляко 100 гр краве масло 1ч.л. сол /сложих непълна/ настърганата кора на 1 лимон 2 ванилии масло за намазване на формите захар за поръсване *добавих шепа стафиди и шепа накиснати в ром захаросани портокалови корички, както и малко конфитюр от сини сливи в единия козунак За замесването и първото втасване ползвам хлебопекарна, програма Тесто. Работя по обичайния начин - в контейнера изсипвам леко разбитите с топлото мляко яйца, добавям течния подсладител и солта. Пресявам в купа брашното, добавям захарта, лимонената кора и ванилите и изсипвам върху млечната смес. В кладенче сипвам сухата мая и включвам машината да меси. Когато се оформи топка тесто, постепенно започвам да добавям лъжица по лъжица леко разтопеното масло. При звуковия сигнал добавям стафидите и портокаловите корички. Втасалото тесто оформете по желан от вас начин. / Аз разделих тестото на 2 части, едната два пъти по-голяма /исках едно малко кръгло козуначе и един голям продълговат/. За големия козунак разделих тестото на 5 части, с ръце оформих фитили, усуках ги и сплетох плитка. За малкия разделих и оформих 3 фитила, в единия сложих 2-3 лъжици гъст конфитюр от сини сливи, прищипах внимателно да не протече при печенето и сплетох фитилите на плитка. Завих на охлюв и поставих в малка кръгла йена./ След като оформите козунаците, поставете ги в намазани с масло форми - трябва да ги запълват не повече от 1/ 3-та от обема им. Оставете на топло да втасат. Намажете втасалите козунаци с отделения белтък, поръсете с едри кристали захар /или обикновена/, по желание - филирани бадеми и изпечете в предварително загрята фурна за 30 - 35 мин. Внимавайте да не прегорят отгоре, ако е нужно - покрийте с лист фолио. Готовността проверете с клечка. Извадете и оставете за 15 мин да изстинат във формите. Извадете и охладете на решетка. Нели, благодаря за страхотната рецепта!
Разкошни, пухкави, мекички кифлички с пълнеж от " Creme de Parisienne" или по-простичко казано - Парижанки! Рецепти за тези прел...
източник >> Продукти: 210 грама пресято брашно 2 супени лъжици олио 3 чаени лъжички бакпулвер 3/4 чаена лъжичк...
Това тесто е уникално. Не само е божествено вкусно и накрая мекиците стават пухкави като памук, но и не задържа излишна мазнина!
Вече сте виждали тази питка при Елексир. Направих я и аз след като я видях в блога и – така апетитно изглуждаше, че не можах да и устоя! Много вкусна…
При използване на рецепта от този блог, цитирайте източника FEDORCKA.BLOGSPOT.COM С ЛИНК КЪМ РЕЦЕПТАТА! В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ, НАРУШАВАТ...
Вчера беше мрачно и дъждовно, днес слънчево и топло - какво идеално мартенско време! Нищо чудно, че го свързват с женския характер, но аз проблем не намирам. Проблем ще има, ако ми спрат тока днес, тъй като талибаните от ЧЕЗ ще идват да работят по ел. таблото, а аз съм предвидила да ви споделя една рецепта, която ако я направите, повече никога няма да търсите друга рецепта за козунаци. Факт! Събрах инфо от тук от там, модерирах разните ми там рецепти и се получи тази чудесия. "Желязна" рецепта ( Walter White approved) с толкова конци, че да вплетеш сърцата на милиони хора или поне със сигурност на тези, които я опитат!!!!!. Толкова се радвам на тази рецепта, че рядко пускам вечерни снимки, знаете. Но кулинарно сърце не трае, особено щом от фурната се извадят топли козунаци - от вътре са мекички като душичка, а отгоре има много тънка и крехка коричка, която се пропуква от най-лекия натиск и се чува хрускането на бадеми и захар. Че и декоративната захар приготвих по специална рецепта, която ще ви споделя в отделен пост, защото не искам да си изписвам живота в тази. Все пак искам да ви мотивирам да я направите и да ви "подклаждам" апетита малко по малко. Най-интересното до тук е, че се спрях на по-твърдо тесто ( аз отдавна го казвам, ама кой ли слуша) и брашно за баница за направата на хубав козунак с конци. Още преди време бях попаднала на една публикация на Денислав Димитров, като човекът беше отделил голям труд да напише всичко необходимо за козунака на конци, но за тестото в хлебопекарна. Щом го прочетох видях, че не съм само аз на този кораб и и си има чалъми, които не пасват на старите наши рецепти със сто яйца, килограм захар и физическо насилие над тестото поне сто пъти. Е, днешните козунаци на конци са забъркани на миксер, с бързо втасване, спитват се чудесно без да се разливат - доказателство са сложните плетки, които се запазиха и след печене и тестото се дели като памук. А ето как да го направите: Ето и какво ви трябва за два козунака: Около 1 г брашно София мел Баница ( може и повече) 400 мл прясно мляко 1 кубче жива или 2 пак. суха мая (14 г) 30 мл ароматен алкохол ( ром, уиски) 4 яйца и два жълтъка 140 г меко масло 150 г фина захар 2-3 с.л. течен подсладител 2 пак. ванилия кората на 2 портокала / лимони щипка сол За украса: филирани бадеми италианска захар 1 яйце за намазване на козунаците Започваме като пресяваме брашното и и слагаме малко повече от половината в купата на миксера. Правим кладенче и прибавяме захарта, маята и леко затопленото мляко и подсладителя. Пускаме да се меси всичко и прибавяме и леко разбитите с вилица яйца и алкохола. Добавяме след това постепенно от брашното, смесено със солта и ванилията и продължаваме да месим с приставка за тесто (може да го направите и на ръка). Накрая добавяме постепенно и от мекото масло, кората от цитрусите и ако е необходимо няколко капки олио по ръба на купата, за да се отлепи по добре от стените на съда. Готовото тесто изсипваме на плота и доомесваме с още малко брашно, докато спре да лепне. Слагаме го в намазана с олио купа, покрито също с намазнено фолио и пъхаме във фурната на 50 градуса. Ще втаса за около половин час и ще удвои обема си. След като тестото втаса го разделяме на две и оформяме козунаци по желание :) Работата с него е наистина много лесна и съм сигурна, че някои от вас ще поискат да им покажа как да направя тази плитка. Обещавам да ви я демонстрирам стъпка по стъпка съвсем скоро, а за сега ще ви покажа от къде я видях - тук. Оставяме козунаците да втасат на топло - отново във фурната и преди печене ги намазваме с леко размито с мляко яйце или ако искате да имат по-лек загар, ги намажете няколко минути преди извеждане от фурната, след като са се запекли. Не забравяйте да ги поръсите с бадеми и захар за още повече вкус :) печем на 180 градуса. Този път ги направих без плънка, за да може да обърна внимание повече на тестото и да не усложнявам излишно рецептата. Както виждате, няма никакво месене хиляда пъти, няма специални технологии - всичко е ток и жица ( ох, дано не спрат тока докато шиша тази публикация, че тогава ще ида да си сипя една ракия) Между другото, и този вид плетка е много лесна и хубава - само с един фитил и ще ви я покажа съвсем скоро, когато ви демонстрирам още един чуден козунак - този път по рецепта, с повече мазнина, както се прави нашенският козунак, но аз съм дала една плънка, която просто ще ви зашемети. Не остава толкова много до Великден и си заслужава да направим някоя и друга проба у дома, да не се изложим пред свекитата ( поне който ги има) . Аз си се "излагам" публично пред вас, но виждате, че няма парична за прелистения!!! Наистина едни от най-вкусните козунаци, които съм готвила - да не кажа голяма дума, че съм ви приготвила още и няма да е често спрямо другите ми творби. Тази рецепта препоръчвам ако сте новатор в правенето на козунаци или все не ви се получават опитите. Знам, че някои от вас ще поискат да заменят/ пропуснат подсладителя, но ви съветвам да не го правите. Аз през живота си не съм го ползвала за друго освен за козунаците, но голямото количество захар влияе на тестото и се нарушава структурата, която се иска за получаването на хубави конци. ( Само ги погледнете по-долу ) :) Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята , а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!
Красив външен вид, хрупкава коричка, мекичка и много вкусна сърцевина – това е Солената Корона! Малко ми е трудно да определя, към кои вид тестени изделия спада – дали е…
Невероятно вкусни и ароматни сиренки, които приготвих с брашно тип 500 на фирма ,,Чифлиците", с добавка на краве сирене от екоферма ,,Палакария". Сърдечно благодаря на farmhopping за предоставените чудесни продукти! Продукти: 250 мл прясно мляко 100 мл олио 5 г суха мая 1 ч. л. сол 1 ч. л. захар 2 яйца - 1 жълтък за намазване 550-600 г бяло брашно тип 500 Чифлиците 125 г много меко краве масло 250 г краве сирене от екоферма Палакария сусам за поръсване Приготвяне: Прясното мляко се затопля и в него се разтварят захарта и маята. Брашното се пресява в купа, прави се кладенче и се добавят солта, олиото, яйцата и прясното мляко. Замесва се меко тесто. Разделя се на 4 части, които се оформят на топки, покриват се с кърпа и се оставят 10-15 минути да починат. Сиренето се настъргва на дребно ренде и се добавя към мекото масло. Разбърква се до хомогенност. Взема се една топка, разточва се на правоъгълник с размери около 45/ 35 см и се намазва с маслената смес. Разточва се следващата топка, поставя се върху правоъгълника и също се намазва. Така се процедира и с останалите топки. Правоъгълникът се навива на руло, откъм дългата част. Рулото леко се разтегля и се нарязва на филии с дебелина около 1.5-2 сантиметра. Така нарязаните сиренки се поставят в тава застелена с хартия за печене. Оставят се около 10-15 минути да втасат. (зависи от топлината на помещението, но не е необходимо голямо втасване) Сиренките се намазват с отделения жълтък и по желание се поръсват със сусам. Пекат се на 180 градуса в предварително загрята фурна. Получават се големи, ароматни и много вкусни сиренки, подходящи както за закуска, така и да заместят традиционния хляб. Да ви е сладко и прекрасно в настъпващата есен! Купувайте чисти продукти за здраво тяло, директно от малки ферми!
Бях замислила да замеся хляб, но в тефтера погледа ми привлече пухкавото тесто на Юлия Андреева. Наскоро бях правила с него сиренки и кашкавалки (които не стигнаха до снимки, моментално бяха изядени) и решението си дойде от само себе си. Получи се тази пухкава, мекичка и уникално вкусна питка...разкошшшшш. Продукти: 300 мл топло прясно мляко 10 г суха (20 г прясна мая) 2 с. л. захар 150 мл олио 2 яйца - 1 жълтък за намазване на питката 10 г бакпулвер 1и 1/2 ч. л. сол 720-750 г брашно 1 с. л. меко краве масло сусам Приготвяне: В топлото прясно мляко се поставя маята и захарта. Оставя се да се активира. Към тях се прибавят яйцето + белтъка, олиото, бакпулвера и солта. Всичко се разбърква с тел. Брашното се пресява, прави се кладенче и в него се изсипва сместа. Замесва се меко нелепнещо тесто. Поставя се в намаслена купа, покрива се със стреч фолио и се оставя на топло да втаса. Получава се около 1.300 г тесто, което се разделя на 6 равни части. Оформят се на топки. Всяка топка се разточва на елипса, маже се с омекналото краве масло и се навива на руло. Рулата се поставят в правоъгълна тавичка с размер 30/20 сантиметра. Върху рулата се правят разрези с остър нож и питката се оставя да втаса. Втасалата питка се намазва с отделеният жълтък и се поръсва със сусам. Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса 35 минути. Лято е, но това не ни пречи да се насладим на тази върховна питка :) Опитайте и вие! Да ви е сладко!
За тестото: 600 гр. топла вода 1 ч.л. оцет 3 с.л. олио 1 с.л. сол 50 г. натурално пшеничено или царевично нишесте за разточване Око...
Отхапвайки и наслаждавайки й се за закуска с ароматно кафе, макар и разчупена нетърпеливо още от вечерта, сядам да опиша с...
Днес ви представям този страхотен сладкиш с любимата Кипърска извара –Anari (Αναρή)! Май е крайно време за категория десерти с извара – речено сторено! 🙂 Сладкиши като този са подходящи за всеки…
За повече снимки, новини и идеи от мен, може да ме последвате в Инстаграм ! 2 яйца + 1 белтък(жълтъка остава за намазване ...
Za krofne me vežu posebne uspomene. U djetinjstvu su bile najčešće pripremana poslastica u našoj kući...
Когато нещо е толкова хубаво, че само говори за себе си, думите са излишни... Това важи в пълна сила за тези леопардови питки! Пухкави, меки, апетитни!
Това е моята рецепта за масленица на конци със сирене. Ще ви напиша стъпка по стъпка приготвянето на вкусната ми масленица. Надявам се да приготвите моята рецепта и да се насладите на тази вкусотия. Щ
"Buckave" kiflice
Флаунес (Φλαούνες) е множествено число на Флауна (φλαούνα). Това е традиционно за остров Кипър печиво, които има сладко-солен вкус. Интересното е, че се прави за Великден от православните кипърци и…
Това е закуска, която се приготвя за нула време. Не е нужно да втасва или да използвате миксер. Трябва ви само голяма купа.
Днес подрязвах розмарина в задният си двор. Беше избуял неприлично и заемаше твърде много пространство 🙂 Освен това от едната му страна нещо не беше съвсем наред с клоните му…
This recipe comes from a site called http://www.cookingbread.com/ . So when I came across the Bread Cone Recipe, I instantly knew I would try it. I thought it was so elegant and pretty...perfect for bridal showers, birthday parties, reunions, potlucks, picnics or any other special occasion. There was one problem though, I didn't have any cream horn tubes to make these...so I came up with my own idea, using cardstock (or in my case mailing flyers). I covered the flyers with aluminum paper and they worked like a charm. If you have the cream horn tubes, use those instead. I love these bread cones...delicious and unique.
Усукани маслени гевреци (АЧМА) – меки отвътре, хрупкави отвън – рецепта
Продукти: около 4ч.ч брашно 1ч.л. сол 2 с.л. захар 1с.л. суха мая 2 и 1/2 ч.ч топла вода Тестото се забърква от вечерта...
Все още съм в еуфория от гостуването на сестра ми през изминалата седмица. И макар вече да си замина, заедно с най-вкусното нещо, коет...
Днес е Коледа, днес е Рождество Христово-един от най-големите християнски празници! Модерния свят, за жалост обаче, е променил и заличил голяма част от прекрасните традиции, които е носил той със себе си, с които съм убедена, че всички ние бихме се чувствали много по-празнично и прекрасно. В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др. Коледарите си избират цар или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце. Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от царя бан, което говори за посветителските функции на този обичай. С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на Св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден (Богоявление) момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят. Обикновено групите от коледари се състоят още от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома. От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си. Пеят се песни за всеки от семейството — от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Коледарските песни нямат чет, но особено обичани са тези за прекрасни девойки, които надгряват слънцето или си поръчват риза от Света Богородица, надпяват славея, посрещат в градината два бели гълъба годежари, очакват първото си либе. Юначни момци препускат с коне вихрогони и надбягват слънцето, гонят сури елени, сражават се с турски войски, слизат в долния свят, за да си изведат оттам любима. Видно място в песните заемат пожеланията и благословиите. Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на Вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно. Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот. На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат. (източник) Може за някой всичко това да звучи остаряло и ненужно, но за мен тези традиции са едно изживяване, което мечтая да усетя поне веднъж в живота си. Днес е Коледа, днес е ден, в който всички ние ставаме по-добри и макар, че не обичам празнуването и суетенето "по команда", християнските празници са нещо друго- те винаги ме карат да се изпълвам със смиреност, благодарност и уважение. Дълго мислих каква рецепта да ви подаря днес и реших, че една рецепта за хляб ще бъде най-подходяща. Защото хлябът е този, който ни събира всички на масата и, защото никой не е по-голям от хляба! Честит празник, приятели! Весела Коледа и Честито Рождество Христово! Многолистна коледна пита Продукти: около 850-900 грама задължително пресято бяло брашно 1 кубче прясна мая 500 мл топло прясно мляко (не горещо) 150 грама студено краве масло 100 мл олио 2 яйца 1 чаена лъжичка сол 1 равна супена лъжичка захар 1 жълтък за намазване сусам и мак за поръсване Затоплете около 50 мл от прясното мляко и разтворете маята в него, прибавете и захарта. Оставете закваската покрита да престои 15 минути. Пресейте брашното и направете като кладенче в средата. Сложете всички продукти (без кравето масло) за тестото и прибавете закваската. Омесете гладко и еластично тесто. Покрийте го с кърпа и го оставете да втаса на топло за 1 час и 30 минути. Разделете втасалото тесто на 4 топки и всяка топка разточете на кора с дебелина около 2 см. Върху всяка кора сложете филийки студено краве масло и подредете всички кори една върху друга. Сгънете всичко това на две и го разточете отново. После сгънете пак на две и разточете отново до получаването на една голяма кръгла кора с дебелина около 2,5 см. Нарежете кората на тънки и дълги триъгълници и ги навийте като кифлички. Подредете ги в намаслена и набрашнена тава, покрийте с кърпа и оставете да втаса за още 30-40 минути (до удвояване на обема). През това време включете фурната да загрява на 200 градуса. Намажете питката с жълтък и поръсете със сусам и мак. Сложете я да се пече и като се зачерви, намалете градусите и покрийте с фолио. Печете до готовност. Уверявам ви, че след като извадите ароматната питка от фурната, няма да можете да спрете да си отчупвате кифличка след кифличка, чиято средичка се къса "на конци", както се казва.
Здравейте, приятели! 🙋♀️Когато вали сняг и всичко навън е побеляло, винаги ми се иска да омеся и изпека нещо вкусно. ☃️🤩👩🍳♨️ Именно затова днес запретнах ръкави и приготвих този чудно мекичък и в…
Баба разкри как да си приготвим най-вкусния и лесен козунак на конци
Днес ще ви почерпя с баничка с месо. Една баничка с хрупкава коричка ухаеща на масло и гъбки. В къщи бяха подобаващо оценени. Приготвят с...
Découvrez notre recette facile et rapide de Kouign-amann facile sur femmeactuelle ! Retrouvez les étapes de préparation, des astuces et conseils pour un plat réussi.
Усукана питка със сирене, малко като тутманик, защото е мекичка и има сирене, но не толкова мазничка. Не знам как е по вашите места, но аз съм свикнала
Есента дойде! С това и се засили чуството за глад в стомаха...не знам как е в България сега, но тук, в Осло, дъжд вали вече няколко дни и май не са чували за концепцията "циганско лято". Директно си минаваме на есен и то, както си трябва..хлад във въздуха, желание да набиваш топла и питателна храна, а музиката в слушалките става все по-мрачна и носталгична, за да е в тон с времето. Но не ме разбирайте погрешно, това никак не е неприятно за мен. Аз наистина съм от хората, които вярват, че няма нищо по-хубаво от лошото време и с нетърпение чакат възможността да се напъхат в някой пухкав пуловер и да прекарват свободното си време дремещи на дивана, гушнати в любимия. През това време на годината винаги ме наляга и носталгията за село и все още живата традиция у дома за затварянето на зимнини. За първа година ще пропусна този процес, който макар и никак не лек като задача, винаги завършва с чудна награда. Бабето не пропуска да спретне един от нейните прословути попарници, които на други места в страната съм убедена, че носят и други имена. Попарник, както му казваме по нашия край (Благоевградско), е вид наложен тутманик, а името му май идва от това, че ако остане, може да се дроби за попара. Нямам идея дали е така, тъй като откакто се помня, тази чудесия никога, ама никога не е оставала. Това бе едно и от най-любимите неща за хапване на моя дядо и понякога съм си мислела, че ако баба ми не готвеше такива прекрасни пити, трудно щеше да изтърпи лютия й македонски нрав :) Преди да замина бабчето дойде на гости и си спретнахме един попарник за изпроводяк, пък и да ми предаде рецептата, както трябва. Самата тя го замеси и точи, а аз като прилежна ученичка, записвах и заснемах всичко стъпка по стъпка. Е, и аз се включих, главно в разточването, тъй като винаги съм искала да се науча да правя като нейните кори, но вече мога, така че съм доволна. Този път направихме значително по-малък попарник, защото нямаше как да го изядем само двете, но нейните пухкавелки са поне двойни като количество. Можете да го приготвите с всякакви видове домашни продукти - от сирене, извара, масло или мас, но все ще ухае на автентична, селска пита. Но без повече отлагане, ето как си я приготвихме ние. Необходими продукти: Около 900 г брашно 250 мл хладка вода 2 ч.л. захар 2 ч.л. сол 1 кубче мая (42 гр) + още 1/3 кубче още малко брашно за разточване и закваска Още: мазнина (олио, мас, масло) сирене Започваме като в леко хладката вода разтваряме захарта и маята. Прибавяме 4-5 с.л. брашно и разбъркваме всичко на каша. Оставяме да шупне на топло. През това време пресяваме брашното в по-голяма тава (баба така предпочита ;) ) и правим две кладенчета, по-голямо и по-малко. В по-малкото слагаме солта и още около една чаена чаша топла вода (200 мл). В по-голямото изсипваме шупналата мая. Започваме да бъркаме с ръка, като се опитваме да интегрираме всички съставки. Оформяме тесто, което се бие 100 пъти в масата (Не знам защо баба ми проявява такава форма на насилие, но според нея така тестото става по-хубаво. За мое учудване този процес не отне толкова време, колкото си мислех.) Оставихме тестото да втаса за около 40 минути. Готовото тесто разделяме на осем части, които оформяме на топки. Всяка топка разточваме върху набрашнена повърхност на тънка кора. Поставяме една кора в леко намаслена тава, отгоре поръсваме с малко олио и натрошено сирене. По същия начин процедираме и с останалото тесто, като на последната кора не слагаме нищо. Говтовия попарник оставаме да втаса още 15 минути, като през това време загряваме фурната на 200 градуса. Когато фурната загрее, режем попарника на квадрати и пускаме да се пече непокрит около 15 минути, а след като се запече, покриваме с фолио и печем още толкова или до готовност. Готовата пита напръскваме с малко вода и намазваме с масло или олио, а след това задушаваме с кърпа и торба, за да омекне. Най-трудната част от цялото приготвяне на попарника е точно това...да чакаш, а всяка минута ти се струва като час. Накрая с бабчето решихме, че поне половината от нас имат зъби и за по-твърда коричка и му се нахвърлихме, както подобава. :) Всяко парченце ухае така ароматно на масло, сиренце и бабина любов, че като нищо ще се натъпчете все едно ви е последното ядене. Нужно ли е да казвам, че на софрата едва ли ще ви трябва друго освен чаша студен айран?! И така, докато аз се заоблизвам по вкусните спомени и се надявам скоро да мога и тук да приготвя тази вкусотия, вие можете да си отделите час днес и да си доставите удоволствието да хапнете вкусен домашен хляб - понякога единственото нещо, което ви трябва на масата! Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!