Едно от най-важните събития в живота на хората е сватбата. Така е днес, така е било и в Стара София. Най-колоритни били селските сватби, те продължавали по-дълго и по-тържествено от градските. За тях пише и Райна Костенцева в книгата си "Моят роден град София": "Щом се чуеше прословутото "Иху-ху!", знаеше се, че минава селска булка и на сокака се стичаше младо и старо да се подиви на това зрелище. Булката минаваше, седнала в пълна със сватбари каруца, която преминаваше с буйна шумотевица. А и самата каруца представляваше странна гледка. Един вдигнал в десницата си високо трикольора, друг удря в тъпана с все сила, трети писука с мазната си гайда, четвърти надува зурлата така силно, че вратните му жили се опъват като въжета. Цялото множество викаше непрекъснато "Иху-ху!". След тази каруца понякога следваше и друга, претоварена с чеиза на булката..." Разбира се, централно място заемала булката, която полагала извънредни усилия, за да впечатли с премяната си. Особено живописни били невестите от софийските села. Интересно описание на софийската булка, макар и леко иронично, намираме отново при Райна Костенцева. Там тя пише така: "Селската млада булка представляваше от себе си едно чудато явление. По натруфеност и украшения приличаше на кукер. Сякаш не я водеха на венчавка, а да кукерува. Окичваха я с всички видове украшения, които познава селянката, и преди всичко - с гъстия косичник пред лицето, закриващ го като плътна мрежа. С тази безвкусна претрупаност тя не приличаше на булка, а на някакво странно плашило за деца. Косичникът излизаше под факела, украсен с мъниста, жълтички, изкуствени и естествени варакосани цветя, цветни топлийки и др. От врата й до самите гърди се спускаше дву- или триредна низа с пендари - златни или позлатени. Децата тичаха подир такава невеста като подир мечка." Горната снимка е публикувана в едно американско списание преди стотина години. Оригиналният текст под фотографията гласи: "Маска от цветя прикрива руменината на тази българска булка. Целият художествен усет на булката е концентриран върху украсата на главата й. Бедна или богата, тя се старае да я направи толкова величествено масивна, колкото главата й може да понесе. За щастие, този гигантски цветен товар и булото от пендари не се носят дълго, а скоро се сменят с друга по-популярна и определено по-удобна украса за главата - обикновен венец от цветя и листа." Постепенно нравите се поевропейчили, възприели се нови обичаи. Променила се традиционната софийска сватба, променили се и булките... Още за кореняшката сватба можете да прочетете тук.
Църквата "Св. Параскева" е един от най-забележителните храмове в столицата. Третата по големина църква в София е дело на архитекта Антон Торньов и е осветена през 1930 година, като довършителните работи продължават до 1940 година. Архитектът разказва в детайли за забележителния строеж и съпътстващите го трудности в специална статия, публикувана в списание "Архитект" (година III, брой 3-4). Материалът е любезно предоставен от Ник Ангелов. Новопостроеният храм "Св. Мъченица Параскева" Архит. А. Торньов През април т. г. се освети новопостроеният храм в София, на ул. ул. Раковска, Ц. Симеон и ул. Бенковски. Както му е редът у нас, освещението мина и замина, без да се помене нито за архитекта, нито за неговите сътрудници. Аз не се очудвам на това, защото мен ми е много добре известна българската действителност, но ако го правя въпрос, то е само за знание на младите колеги, които тепърва трябва да свикнат с тая действителност. За да бъде това така, виновни сме до някъде и ний, българските техници, защото ний не считаме за нужно, в даден случай, да запознаем обществото с нашата техническа работа — с нашето творчество. Разбира се, че за тая си незаинтересованост ний скъпо и прескъпо плащаме, защото във време на нужда от моралната помощ на обществото, то с право ни запитва: ами вий какво сте направили, какво сте създали ? —Ний не ви познаваме!— Горните няколко реда са отговор на мнозина млади колеги, които се оплакват от тая сурова българска действителност. Наскоро осветеният храм св. М. Параскева е построен от настоятелството при старата черквица св. Мъченица Параскева „Самарджийска", находяща се на ул. Мария Луиза, тъкмо срещу ул. Нишка. Старата черквица е посветена на самарджийския еснаф, защото той ще я е преустроил, украсил, и тоя еснаф я е и поддържал. Някога нашите еснафи са се надпреварвали да строят със свои средства коя от коя по-хубава черкви, и една от така застроените черкви в стара София е и св. М. Параскева „Самарджийска". Споменавам по-горе, че черквицата ще е преустроена, защото първоначалната стара черква е с повече от 2 метра под терена и строежът й е доста груб — от речни камъни и широки тухли, което показва, че тая черквица е много стара, и е твърде възможно да е по старост еднаква с параклисите в Беренде и Калотина, с които по строежа си е много сходна. При преустрояването тя е разширена от западната и южната си страни с притвори, които са с няколко стъпала по-високо от дюшемето на старата черквица. Старата първоначалната черквица е еднокорабна постройка, с един олтар, и външни размери на кораба с олтаря около 6 м. на 11 м., засводена е масивно, и има височина от дюшемето до свода около 5 м. Тъй като старата черквица е доста отдалечена от енорията си, а и при това е съвсем маломерна, за да може да обслужва енорияшите, то черковното настоятелство е закупило новото място, на което е застроен новият храм, и през 1912 год. обяви местен конкурс за изработване на проект за новия храм. Тъй като в това време се строеше и храм-паметникът Александър Невски, то в конкурса взеха участие и завеждащите храм-паметника двама руски архитекти. От постъпилите 12 проекта журито намери, че три проекта отговарят на програмните изисквания и следва да се премират с I, II и III премии. Журите бяха едногласни за даванието I-ва премия на пишещия тия редове, обаче не можаха да се съгласят относно градиранието на наградите за втория и третия проекти. Поради недоразумението в журите относно градиранието на проектите за II и III премии, въпросът се проточи, докато настъпиха непрекъснатите войни, и конкурсът не даде никакъв резултат, изключително по вина на журито. Интересното е, че в тоя конкурс някои от журите не можаха да се освободят от личната си заинтересованост и отидоха дотам, че манифестираха пред настоятелите своите познания по черквостроението, като им поднасяха свои скици, по които трябвало да се застрои бъдащият храм. Макар това да е доста отдавнашна работа, аз я припомням на младите колеги, за да разберат, че и в онова време пак са се намирали колеги, които за лични облаги са боравили с нечисти ръце в конкурсното дело! След войните, настоятелството обяви през 1921 год. нов конкурс с едничка премия, състояща се във възлагането на ръководството на строежа. Единствената първа награда се даде на пишещия тия редове, като му се възложи строежът на храма. Западно лице Награденият с I-ва премия проект е значително отклонение от строените досега у нас черкви. Докато досегашните ни черкви, в множеството си, са дълги — кръстовидни, с по един или три кораби, тук храмът е проектиран в централна форма, в каквато форма е старохристиянската черква в Равена. Даже премираният проект с 1-ва награда от първия конкурс през 1912 год. за същата черква, и той имаше трикорабна кръстообразна форма. Централната еднокуполна форма се въвежда за сега за пръв път у нас, и докато привикнем на тая форма, ще има доста да се борим с навика и традицията. За да се възприеме централната едно-куполна форма за храма св. М. Параскева, главният и основният мотив е бил, че при дългата трикорабна досегашна форма на нашите храмове липсва необходимата прегледност, а главно че никога богомолците не могат да бъдат под окото на свещенодействуващия. Многото и дебели колони винаги са представяли една голяма пречка за вътрешната прегледност на храма, и затулените от тия колони места винаги са смущавали, както богомолците, така също и свещенодействуващите лица. Не ще съмнение, че централната еднокуполна форма далеч превъзхожда, в това отношение, старата дълга форма. В централната еднокуполна форма е използувано пространството до максимум, когато в дългокорабната форма такова използуване никога не може да се постигне. Един важен въпрос, който ме е занимавал и който ще занимава мнозина от колегите, които боравят с черквостроение, е въпросът за камбанарията. Традиция е в нас камбанарията да съставя част от черквата, и да е архитектонично свързана със самата черква. Като казвам традиция, разбирам това за новопостроените черкви след освобождението ни, защото преди освобождението повечето черкви са без камбанарии, или пък камбанариите са застроени съвсем отделно от черквата. При дългокорабната форма комбинирането на камбанарията с останалата черква е получило донякъде едно разрешение, при все че не съвсем задоволително, но при централната еднокуполна форма комбинирането на камбанарията с останалата черква е един труден въпрос, и на мнозина колеги, които боравят с черквостроение, тоя въпрос ще им създаде доста грижи. При готическия стил разрешението на тоя въпрос е напълно постигнато, защото високо възвисената в небесата кула-турм на готическия храм заема господствуващо положение по отношение кораба или купола на храма, и тоя турм - камбанария е единствената притегателна точка за окото; и той е който дава характер на постройката, той е който оставя неизличимо впечатление в окото на зрителя. Източно лице При нашата дългокорабна форма на черквите, строени след освобождението ни, камбанарията винаги е била не в пълна хармония с останалата постройка на черквата, и често пъти камбанарията не може напълно архитектонично да се свърже с останалата постройка. Даже и при най-щастливото архитектонично съчетание, често пъти архитектът трябва да разрешава трудния въпрос: на кой обект да даде предпочитание — дали на куполата, или на камбанарията. Разбира се, че това затруднение ще срещне призваният архитект, който се вживява в творчеството си. За обикновения копировач тоя въпрос е най-лекият, пък и в най-многото случаи тоя въпрос никак не се има предвид при копирането и при проектирането. Поради това, почти при всички наши черкви, застроени след освобождението, външната разработка и комбинация на масите е такава, че рядко ще се срещне черква, гдето да е подчертана мисълта на проектанта — да създаде един господствуващ обект на постройката, било в камбанарията, било в главната купола, както е това в домовете на готиката. Даже и при столичния величествен храм-паметник тая задача не е напълно щастливо разрешена. Нека да споменем, че в проекта на руския талантлив архитект Богомолов, чийто проект за храм-паметник при с. Горки в Русия беше донесен, за да послужи при постройката на нашия храм-паметник Александър Невски, тая задача беше много талантливо разрешена. В проекта си архитект Богомолов извишаваше камбанарията по начин, както е това при готиката, и по тоя начин придаваше на кулата-камбанария доминиращо място. За това му щастливо разрешение доста са му помогнали и източните заострени руски форми. Южно лице При нашия черковен стил, който засега е още с византийска канава, трудно може да се разреши тоя въпрос при меката линия на нашите строителни форми. При черквата св. М. Параскева, проектантът се е помъчил да даде едно по-особено рационално разрешение на въпроса за господствуващия обект на храма. Тук е пожертвувана камбанарията, за да се даде на куполата доминиращото значение във външността на храма. Камбанарията е проектирана като полуцилиндър, прилепена към главната постройка, преминаваща постепенно в куполовидна форма. В общия външен изглед, при все че камбанарията е достатъчно подчертана, тя пак не представя нещо самостоятелно, а по-скоро изглежда като декоративна форма към общата маса на храма. От комбинирането на масите се вижда как проектантът се е старал на всека цена да подчертае мисълта си — да придаде на главната купола първенството. Проектантът мисли, че по тоя начин, като е изтъкнал надмощието на главната купола за сметка на камбанарията, се е доближил до правилното разрешение на тоя капитален въпрос — относно съотношението в масите на тия два главни обекта — куполата и камбанарията. /Втора част/
Sofia Bulgarie - une ville à visiter pendant vos vacances de 2016. Voyez les différent visages de la ville en 60 photos extraordinaire pour se débrouiller c
Най-старата обществена градина е Градската, а първият тролей е от спирка Горнобански път до Горна баня
Църквата "Св. Параскева" е един от най-забележителните храмове в столицата. Третата по големина църква в София е дело на архитекта Антон Торньов и е осветена през 1930 година, като довършителните работи продължават до 1940 година. Архитектът разказва в детайли за забележителния строеж и съпътстващите го трудности в специална статия, публикувана в списание "Архитект" (година III, брой 3-4). Материалът е любезно предоставен от Ник Ангелов. Новопостроеният храм "Св. Мъченица Параскева" Архит. А. Торньов През април т. г. се освети новопостроеният храм в София, на ул. ул. Раковска, Ц. Симеон и ул. Бенковски. Както му е редът у нас, освещението мина и замина, без да се помене нито за архитекта, нито за неговите сътрудници. Аз не се очудвам на това, защото мен ми е много добре известна българската действителност, но ако го правя въпрос, то е само за знание на младите колеги, които тепърва трябва да свикнат с тая действителност. За да бъде това така, виновни сме до някъде и ний, българските техници, защото ний не считаме за нужно, в даден случай, да запознаем обществото с нашата техническа работа — с нашето творчество. Разбира се, че за тая си незаинтересованост ний скъпо и прескъпо плащаме, защото във време на нужда от моралната помощ на обществото, то с право ни запитва: ами вий какво сте направили, какво сте създали ? —Ний не ви познаваме!— Горните няколко реда са отговор на мнозина млади колеги, които се оплакват от тая сурова българска действителност. Наскоро осветеният храм св. М. Параскева е построен от настоятелството при старата черквица св. Мъченица Параскева „Самарджийска", находяща се на ул. Мария Луиза, тъкмо срещу ул. Нишка. Старата черквица е посветена на самарджийския еснаф, защото той ще я е преустроил, украсил, и тоя еснаф я е и поддържал. Някога нашите еснафи са се надпреварвали да строят със свои средства коя от коя по-хубава черкви, и една от така застроените черкви в стара София е и св. М. Параскева „Самарджийска". Споменавам по-горе, че черквицата ще е преустроена, защото първоначалната стара черква е с повече от 2 метра под терена и строежът й е доста груб — от речни камъни и широки тухли, което показва, че тая черквица е много стара, и е твърде възможно да е по старост еднаква с параклисите в Беренде и Калотина, с които по строежа си е много сходна. При преустрояването тя е разширена от западната и южната си страни с притвори, които са с няколко стъпала по-високо от дюшемето на старата черквица. Старата първоначалната черквица е еднокорабна постройка, с един олтар, и външни размери на кораба с олтаря около 6 м. на 11 м., засводена е масивно, и има височина от дюшемето до свода около 5 м. Тъй като старата черквица е доста отдалечена от енорията си, а и при това е съвсем маломерна, за да може да обслужва енорияшите, то черковното настоятелство е закупило новото място, на което е застроен новият храм, и през 1912 год. обяви местен конкурс за изработване на проект за новия храм. Тъй като в това време се строеше и храм-паметникът Александър Невски, то в конкурса взеха участие и завеждащите храм-паметника двама руски архитекти. От постъпилите 12 проекта журито намери, че три проекта отговарят на програмните изисквания и следва да се премират с I, II и III премии. Журите бяха едногласни за даванието I-ва премия на пишещия тия редове, обаче не можаха да се съгласят относно градиранието на наградите за втория и третия проекти. Поради недоразумението в журите относно градиранието на проектите за II и III премии, въпросът се проточи, докато настъпиха непрекъснатите войни, и конкурсът не даде никакъв резултат, изключително по вина на журито. Интересното е, че в тоя конкурс някои от журите не можаха да се освободят от личната си заинтересованост и отидоха дотам, че манифестираха пред настоятелите своите познания по черквостроението, като им поднасяха свои скици, по които трябвало да се застрои бъдащият храм. Макар това да е доста отдавнашна работа, аз я припомням на младите колеги, за да разберат, че и в онова време пак са се намирали колеги, които за лични облаги са боравили с нечисти ръце в конкурсното дело! След войните, настоятелството обяви през 1921 год. нов конкурс с едничка премия, състояща се във възлагането на ръководството на строежа. Единствената първа награда се даде на пишещия тия редове, като му се възложи строежът на храма. Западно лице Награденият с I-ва премия проект е значително отклонение от строените досега у нас черкви. Докато досегашните ни черкви, в множеството си, са дълги — кръстовидни, с по един или три кораби, тук храмът е проектиран в централна форма, в каквато форма е старохристиянската черква в Равена. Даже премираният проект с 1-ва награда от първия конкурс през 1912 год. за същата черква, и той имаше трикорабна кръстообразна форма. Централната еднокуполна форма се въвежда за сега за пръв път у нас, и докато привикнем на тая форма, ще има доста да се борим с навика и традицията. За да се възприеме централната едно-куполна форма за храма св. М. Параскева, главният и основният мотив е бил, че при дългата трикорабна досегашна форма на нашите храмове липсва необходимата прегледност, а главно че никога богомолците не могат да бъдат под окото на свещенодействуващия. Многото и дебели колони винаги са представяли една голяма пречка за вътрешната прегледност на храма, и затулените от тия колони места винаги са смущавали, както богомолците, така също и свещенодействуващите лица. Не ще съмнение, че централната еднокуполна форма далеч превъзхожда, в това отношение, старата дълга форма. В централната еднокуполна форма е използувано пространството до максимум, когато в дългокорабната форма такова използуване никога не може да се постигне. Един важен въпрос, който ме е занимавал и който ще занимава мнозина от колегите, които боравят с черквостроение, е въпросът за камбанарията. Традиция е в нас камбанарията да съставя част от черквата, и да е архитектонично свързана със самата черква. Като казвам традиция, разбирам това за новопостроените черкви след освобождението ни, защото преди освобождението повечето черкви са без камбанарии, или пък камбанариите са застроени съвсем отделно от черквата. При дългокорабната форма комбинирането на камбанарията с останалата черква е получило донякъде едно разрешение, при все че не съвсем задоволително, но при централната еднокуполна форма комбинирането на камбанарията с останалата черква е един труден въпрос, и на мнозина колеги, които боравят с черквостроение, тоя въпрос ще им създаде доста грижи. При готическия стил разрешението на тоя въпрос е напълно постигнато, защото високо възвисената в небесата кула-турм на готическия храм заема господствуващо положение по отношение кораба или купола на храма, и тоя турм - камбанария е единствената притегателна точка за окото; и той е който дава характер на постройката, той е който оставя неизличимо впечатление в окото на зрителя. Източно лице При нашата дългокорабна форма на черквите, строени след освобождението ни, камбанарията винаги е била не в пълна хармония с останалата постройка на черквата, и често пъти камбанарията не може напълно архитектонично да се свърже с останалата постройка. Даже и при най-щастливото архитектонично съчетание, често пъти архитектът трябва да разрешава трудния въпрос: на кой обект да даде предпочитание — дали на куполата, или на камбанарията. Разбира се, че това затруднение ще срещне призваният архитект, който се вживява в творчеството си. За обикновения копировач тоя въпрос е най-лекият, пък и в най-многото случаи тоя въпрос никак не се има предвид при копирането и при проектирането. Поради това, почти при всички наши черкви, застроени след освобождението, външната разработка и комбинация на масите е такава, че рядко ще се срещне черква, гдето да е подчертана мисълта на проектанта — да създаде един господствуващ обект на постройката, било в камбанарията, било в главната купола, както е това в домовете на готиката. Даже и при столичния величествен храм-паметник тая задача не е напълно щастливо разрешена. Нека да споменем, че в проекта на руския талантлив архитект Богомолов, чийто проект за храм-паметник при с. Горки в Русия беше донесен, за да послужи при постройката на нашия храм-паметник Александър Невски, тая задача беше много талантливо разрешена. В проекта си архитект Богомолов извишаваше камбанарията по начин, както е това при готиката, и по тоя начин придаваше на кулата-камбанария доминиращо място. За това му щастливо разрешение доста са му помогнали и източните заострени руски форми. Южно лице При нашия черковен стил, който засега е още с византийска канава, трудно може да се разреши тоя въпрос при меката линия на нашите строителни форми. При черквата св. М. Параскева, проектантът се е помъчил да даде едно по-особено рационално разрешение на въпроса за господствуващия обект на храма. Тук е пожертвувана камбанарията, за да се даде на куполата доминиращото значение във външността на храма. Камбанарията е проектирана като полуцилиндър, прилепена към главната постройка, преминаваща постепенно в куполовидна форма. В общия външен изглед, при все че камбанарията е достатъчно подчертана, тя пак не представя нещо самостоятелно, а по-скоро изглежда като декоративна форма към общата маса на храма. От комбинирането на масите се вижда как проектантът се е старал на всека цена да подчертае мисълта си — да придаде на главната купола първенството. Проектантът мисли, че по тоя начин, като е изтъкнал надмощието на главната купола за сметка на камбанарията, се е доближил до правилното разрешение на тоя капитален въпрос — относно съотношението в масите на тия два главни обекта — куполата и камбанарията. /Втора част/
Имало е време, когато днешните исторически сгради на столицата са наричани "новия град", а с името Стара София са обозначавани оцелелите предосвобожденски постройки, които днес отдавна сме забравили. Една от тях е къщата на софийския евреин Таджер, намирала се приблизително между улиците "Леге" и "Калоян", в пространството пред съвременния хотел "Рила". В историята тя остава в ролята си на английско консулство и домакин на един от първите балове в София. Къщата на Таджер Къщата на Таджер, вероятно края на XIX век С годините улица "Леге" се превръща в една от най-атрактивните и желани търговски променади в столицата. Динамичните промени в сърцето на София бързо помитат остатъците от предосвобожденския град. Така, на мястото на дома на Таджер е изграден модерният Дишков базар, собственост на прилепчанина Никола Дишков. За базара Монеджикова пише в книгата си "София през вековете" следното: "За да се използуват най-основно местата с малки лица, създадоха се перпендикулярни на Леге слепи улици, с магазини от двете страни: Леге базар, Дишков базар, Елит базар. Нека споменем, че първото английско дипломатическо консулство, установено след Освобождението, се помещавало в една по-сносна еврейска къща, заобиколена с ниски сбутани къщурки с малки миризливи дворове без никаква зеленина, на мястото на Дишков базар (Мезон Таджер, както пише Иречек). През януари 1881 година в тази къща е даден "великолепен бал", посетен от княз Александър Батенберг." По всичко изглежда, че част от постройката оцелява поне до Първата световна война, както свидетелства и тази панорама от хотел "Империал", направена през 1917 г. Дишковият базар на ул. "Леге", изграден на мястото на възрожденските постройки - снимка от началото на 30-те години. Сградите са разрушени по време на бомбардировките над града. Мястото днес
Корицата на книжното тяло, съдържащо план и указател За пълен размер и още стари карти на София - тук Посочената номерация върху картата и съответстващите обекти
София посреща Освобождението на България с 4 синагоги. В това няма нищо изненадващо, ако се има предвид, че в тези години близо 1/3 от населението на града са евреи. Подобно на голяма част от съществувалите до 1878 г. сгради, три от храмовете падат жертва на мащабното преустройство на столицата, предприето от кмета Димитър Петков. На мястото на четвъртата синагога еврейската общност построява безистен. Доходите, които той носи, съчетани с обезщетението, дадено от софийската община за съборените еврейски молитвени домове, позволяват да се предприеме строеж на голям и представителен храм, който днес познаваме като Централната софийска синагога. Разрушаване на еврейската хавра Проектът е възложен на известния архитект Фридрих Грюнангер, придворен архитект, на когото столицата дължи сгради като Двореца, Централната баня, Семинарията, Богословския факултет, къщата на Яблански, сградата на Дружество Балкан и още. Сградата се изгражда по подобие на виенската синагога, като строежът продължава 4 години - от полагането на основния камък на 13 ноември 1905 г. до освещаването й на 9 септември 1909 г. Синагогата е тържествено открита в присъствието на царското семейство, премиера Малинов, министри и висши офицери. Освещаването на синагогата, 9 септември 1909 г. Подробен разказ за събитието намираме на страниците на вестник "Реч" от 10 септември 1909 г.: "Осветяването на Синагогата Ha улицата Пред голямото монументално здание на синагогата, се бе събрал народ да чака пристигането на царя и царицата. От двете страни на улицата бяха наредени в шпалир юнаците на еврейското юнашко д-во. В черквата От входните врата да олтара в шпалир са наредени посрещачите. Черквата отвътре е широка и светла; арките, колонадите и куполата са построени в красив мавритански стил, анкадрирани със староеврейски орнаменти в сладки, приятни тонове и злато. Прозорците са тоже в стил сьс стъкла, нарисувани художествено с орнаменти. На голямата купола виси един разкошен полилей, с 70 лампи всички обсипани с типичните еврейски гербове, цветя и орнаменти. Олтаря е изработен от мрамор: отпреп балустрата — също от бял мрамор, върху нея са поставени металически кандилабри. Зад балустрадата е поставен балдахин със два стола за Царя и Царицата. Скинията е тоже от бял мрамор с колонки и орнаменти от скъп разноцветен камък; На горния й корниз под куполката се чете "Знай кому се кланяш", издълбано с големи, черни букви на стар еврейски език. Занавесите на скинията са от богати платове, бродирани със сърмени цветя и букви — текстове из еврейското свещено писание. Всички мобели, столове, банки и пр. в черквата са изящно изработени и издържани в общия стил. Цялото здание на Синогогата е за около 1 милион лева. Макар че тази сума, сравнително, е малка за таквава хубава голяма сграда, обаче по своята монументалност, по своите декорации отвън и отвътре синогогата е днес най-великолепното издържано в стил архитектурна работа в Столицата. Присъствующите Партера и ложите са препълнени с цвета на еврейското общество в София и много официални лица, някои от бившите министри, директора на банката, генералите Агура и Диков, Н. В. Преосвещенство с дякона си. От ляво в ложата до олтаря бяха насядали всичките министри по следния ред: Малинов, Паприков, Мушанов. Николаев, Такев, Ляпчев и най-накрая Кръстев. Горе в ложите са насядали министрите воглаве г-жа Малиновица, наред с аристократките еврейки, които правеха изрядно впечатление със своите великолепни костюми и изящни прически. Присъствуваха представителите на столичната преса, на които бе отредено специални места в първата ложа в партера. Пристигането на Царя и Царицата От улицата се чу гръмогласно ура; Царя и Царицата със свитата си влязоха в храма. Царя бе посрещнат от главния равин, свещениците и строителната комисия и поздравен с установеното религиозно приветствие. Хорът запя химна „Барух-Аба" (Добре дошел). Откриването на синагога Когато Царя доближи балустрадата, която дели олтаря, нему бяха поднесени от председателя на строителната комисия ножици, с които той отряза корделата, която бе завързана на главния вход на олтаря. Равина покани Царя и Царицата в олтаря и ги отведе къмъ балдахина; те бяха облечени скромно, — царя — с бели дрехи, с очила на очи, подпираше се на бастун, царицата в тъмна дреха, покрита с тантелена бяла връхна дреха. Бе поканен Негово Високо Преосвещенство да заеме специално отредения за него стол зад балустрадата, от ляво, срещу царя и царицата. Всички присъствующи стояха прави с шапки на глави, с изключение на министрите и слушаха хора, който пееше тържествени химни ту на еврейски, ту на български, акомпаниран от орган. През туй време Царя разглежда публиката. Окото му се спря на министрите. Те не знаяха бива ли да си наложат цилиндрите или не. Царя с жест на ръката си им забележи да наложат и те изпълниха неговата воля — тъй той ги избави от трудното положение, в което се намираха. Реч и молебствия Занавесата на скинията се отвори; отвориха двете врати на скинията и зад тях копринената завеса. Главният равин и други няколко свещеници донесоха и положиха в скинията свещените книги (Тори), украсени с металически орнаменти във вид на корони, с малки звънчета и със скъпи платове, бродирани със злато. Скинията се затвори. Главния Равин се качи на катедрата и държа една прочувствена реч на чист български език, описа историята на евреите в България и в частност - София, историята на еврейската църква и оная на новопостроената синагога. Отправи благодарности към царския дом, българския народ и към скромните ратници, виновниците за въздигането на синагогата. След речта на Равина започна молебствието. Отвори се скинията, взеха се няколко книги от нея и главния равин почна молитвите на български език. Това бе псалма за царя и династията му. Същата псалма бе изпята от първосвещеника с най-стара еврейска мелодия, на която хора отговоряше с други хубави староеврейски мелодии. Скинията се наново затвори. Царят си взе сбогом с главния Равин и излезе по същия начин, както бе посрещнат. В това време хорът пееше химна "За Царя", композиран нарочно за случая." Вътрешността на синагогата За окриването на синагогата пише и вестник "Пряпорец" в броя си от 10 септември: "Вчера стана тържествено осветяването на новата централна синагога в Столицата. Особен блясък на тържеството предаде присъствието на Техни Величества Царя и Царицата, както и присъствието на всички г. г. министри. Отлично впечатление произведе речта на главния равин Д-р Еренпрайс, произнесена на чист български език. Ние съжаляваме, че не можем да предадем изцяло тази хубава реч. Ще се задоволим да предадем само следните извадки: "Безконечна е нашата радост, че можахме да довършим благополучно това свето дело, започнато преди четири години. Радостта ни е още по-голяма, че това тържество е увенчано с рядкото за нас щастие присъствието на Негово Величество, нашия любим цар и господар и Нейно Величество, обичната ни царица. Затова днешния тържествен ден ще остане завинаги незаменен в паметта на всички нас. — Тоя монументален храм, създаден за прославление Божието име, дто сърцата ни ще се възнасят в чистота към Бога, е плод на дълго историческо развитие. От почти хилядо години насам живеят евреи в този град, дошли тук от различни страни и в различни времена, през Х-то столетие от Византия, през 14-то от Германия и в края на 15-то столетие — в по-многочислени групи — от Кастилия и Арагония. Те всеки път са се сдружавали на отделни синагоги, които са носили името на ония места, от където са дошли различните групи. Тоя наш град в промените на своята собствна съдба е видял въздигането и изчезването на много подобни синагоги. На нашето поколение едвам бе предуречено да създаде за пръв път общ дом Божий за нашите едноверци в тоя град, монументален и незиблем център, място за дружение и единение, дом достоен за вечни истини на вяра и нравствена култура. Тук ще възживее в нас вечната сила на човешката обич, доброта и истинност. Тук ще се утвърди в нашите сърца привързаността към вярата, наследена от нашите отци; тук ще се храни и поддържа в нас любовта към отечеството и династията ни, както и готовността да принасяме всички жертви за благосъстоянието им. Тук нещастният ще намери утеха, отчаяният — вяра в себе си, измъчваният — спокойствие, заблуденият — виделина, загубеният — прав път в живота. Тая сграда е траен паметник за толерантността на нашия великодушен господар, чиято бащинска обич закриля всички синове на тая земя без разлика на вяра и народност, под чийто мъдър скиптър всички изповедания се развиват свободно и могат напълно да виреят. Благодарение на тази пълна свобода на изповеданията, която владее в тази хубава земя, и която е истински признак на напреднала култура, благодарение на братските чувства на българския народ, който както сам се стреми към пълна свобода, зачита също свободата на всичките синове на България — благодарение на това, тоя дом за молитва можеше да се издигне към Бога, като знамение на веротърпимостта, на равноправието, и на истинската гражданска свобода, които владеят в тая страна. Нека Бог дари изобилие на благодатта си на Господаря на тая земя, който води страната от успех към успех, на августейшата му съпруга, майка на всички страдащи, и на цялата му династия. Дано Бог благослови тая страна, към която питаем детска обич; да благослови българския народ, в радостите и скърбите на който ние участвуваме; да благослови тоя хубав цветущ град — чието щастие и напредък искрено желаем; нека Бог благослови всички, които съзидаха тоя храм, както и ония, които ще се грижат в бъдеще за поддържането му. Амин, Амин." Негово Величество Царят е благоволил да подари в полза на бедните евреи в Столицата 1,000 л." И днес софийската синагога остава един от важните духовни и архитектурни символи на София
Уважаеми приятели, време е да сложим папионките, перлените огърлици и поне мислено да се срещнем в хотел България малко преди полунощ. Желаем ви бляскаво, стилно и незабравимо посрещане на Новата година!
София посреща Освобождението на България с 4 синагоги. В това няма нищо изненадващо, ако се има предвид, че в тези години близо 1/3 от населението на града са евреи. Подобно на голяма част от съществувалите до 1878 г. сгради, три от храмовете падат жертва на мащабното преустройство на столицата, предприето от кмета Димитър Петков. На мястото на четвъртата синагога еврейската общност построява безистен. Доходите, които той носи, съчетани с обезщетението, дадено от софийската община за съборените еврейски молитвени домове, позволяват да се предприеме строеж на голям и представителен храм, който днес познаваме като Централната софийска синагога. Разрушаване на еврейската хавра Проектът е възложен на известния архитект Фридрих Грюнангер, придворен архитект, на когото столицата дължи сгради като Двореца, Централната баня, Семинарията, Богословския факултет, къщата на Яблански, сградата на Дружество Балкан и още. Сградата се изгражда по подобие на виенската синагога, като строежът продължава 4 години - от полагането на основния камък на 13 ноември 1905 г. до освещаването й на 9 септември 1909 г. Синагогата е тържествено открита в присъствието на царското семейство, премиера Малинов, министри и висши офицери. Освещаването на синагогата, 9 септември 1909 г. Подробен разказ за събитието намираме на страниците на вестник "Реч" от 10 септември 1909 г.: "Осветяването на Синагогата Ha улицата Пред голямото монументално здание на синагогата, се бе събрал народ да чака пристигането на царя и царицата. От двете страни на улицата бяха наредени в шпалир юнаците на еврейското юнашко д-во. В черквата От входните врата да олтара в шпалир са наредени посрещачите. Черквата отвътре е широка и светла; арките, колонадите и куполата са построени в красив мавритански стил, анкадрирани със староеврейски орнаменти в сладки, приятни тонове и злато. Прозорците са тоже в стил сьс стъкла, нарисувани художествено с орнаменти. На голямата купола виси един разкошен полилей, с 70 лампи всички обсипани с типичните еврейски гербове, цветя и орнаменти. Олтаря е изработен от мрамор: отпреп балустрата — също от бял мрамор, върху нея са поставени металически кандилабри. Зад балустрадата е поставен балдахин със два стола за Царя и Царицата. Скинията е тоже от бял мрамор с колонки и орнаменти от скъп разноцветен камък; На горния й корниз под куполката се чете "Знай кому се кланяш", издълбано с големи, черни букви на стар еврейски език. Занавесите на скинията са от богати платове, бродирани със сърмени цветя и букви — текстове из еврейското свещено писание. Всички мобели, столове, банки и пр. в черквата са изящно изработени и издържани в общия стил. Цялото здание на Синогогата е за около 1 милион лева. Макар че тази сума, сравнително, е малка за таквава хубава голяма сграда, обаче по своята монументалност, по своите декорации отвън и отвътре синогогата е днес най-великолепното издържано в стил архитектурна работа в Столицата. Присъствующите Партера и ложите са препълнени с цвета на еврейското общество в София и много официални лица, някои от бившите министри, директора на банката, генералите Агура и Диков, Н. В. Преосвещенство с дякона си. От ляво в ложата до олтаря бяха насядали всичките министри по следния ред: Малинов, Паприков, Мушанов. Николаев, Такев, Ляпчев и най-накрая Кръстев. Горе в ложите са насядали министрите воглаве г-жа Малиновица, наред с аристократките еврейки, които правеха изрядно впечатление със своите великолепни костюми и изящни прически. Присъствуваха представителите на столичната преса, на които бе отредено специални места в първата ложа в партера. Пристигането на Царя и Царицата От улицата се чу гръмогласно ура; Царя и Царицата със свитата си влязоха в храма. Царя бе посрещнат от главния равин, свещениците и строителната комисия и поздравен с установеното религиозно приветствие. Хорът запя химна „Барух-Аба" (Добре дошел). Откриването на синагога Когато Царя доближи балустрадата, която дели олтаря, нему бяха поднесени от председателя на строителната комисия ножици, с които той отряза корделата, която бе завързана на главния вход на олтаря. Равина покани Царя и Царицата в олтаря и ги отведе къмъ балдахина; те бяха облечени скромно, — царя — с бели дрехи, с очила на очи, подпираше се на бастун, царицата в тъмна дреха, покрита с тантелена бяла връхна дреха. Бе поканен Негово Високо Преосвещенство да заеме специално отредения за него стол зад балустрадата, от ляво, срещу царя и царицата. Всички присъствующи стояха прави с шапки на глави, с изключение на министрите и слушаха хора, който пееше тържествени химни ту на еврейски, ту на български, акомпаниран от орган. През туй време Царя разглежда публиката. Окото му се спря на министрите. Те не знаяха бива ли да си наложат цилиндрите или не. Царя с жест на ръката си им забележи да наложат и те изпълниха неговата воля — тъй той ги избави от трудното положение, в което се намираха. Реч и молебствия Занавесата на скинията се отвори; отвориха двете врати на скинията и зад тях копринената завеса. Главният равин и други няколко свещеници донесоха и положиха в скинията свещените книги (Тори), украсени с металически орнаменти във вид на корони, с малки звънчета и със скъпи платове, бродирани със злато. Скинията се затвори. Главния Равин се качи на катедрата и държа една прочувствена реч на чист български език, описа историята на евреите в България и в частност - София, историята на еврейската църква и оная на новопостроената синагога. Отправи благодарности към царския дом, българския народ и към скромните ратници, виновниците за въздигането на синагогата. След речта на Равина започна молебствието. Отвори се скинията, взеха се няколко книги от нея и главния равин почна молитвите на български език. Това бе псалма за царя и династията му. Същата псалма бе изпята от първосвещеника с най-стара еврейска мелодия, на която хора отговоряше с други хубави староеврейски мелодии. Скинията се наново затвори. Царят си взе сбогом с главния Равин и излезе по същия начин, както бе посрещнат. В това време хорът пееше химна "За Царя", композиран нарочно за случая." Вътрешността на синагогата За окриването на синагогата пише и вестник "Пряпорец" в броя си от 10 септември: "Вчера стана тържествено осветяването на новата централна синагога в Столицата. Особен блясък на тържеството предаде присъствието на Техни Величества Царя и Царицата, както и присъствието на всички г. г. министри. Отлично впечатление произведе речта на главния равин Д-р Еренпрайс, произнесена на чист български език. Ние съжаляваме, че не можем да предадем изцяло тази хубава реч. Ще се задоволим да предадем само следните извадки: "Безконечна е нашата радост, че можахме да довършим благополучно това свето дело, започнато преди четири години. Радостта ни е още по-голяма, че това тържество е увенчано с рядкото за нас щастие присъствието на Негово Величество, нашия любим цар и господар и Нейно Величество, обичната ни царица. Затова днешния тържествен ден ще остане завинаги незаменен в паметта на всички нас. — Тоя монументален храм, създаден за прославление Божието име, дто сърцата ни ще се възнасят в чистота към Бога, е плод на дълго историческо развитие. От почти хилядо години насам живеят евреи в този град, дошли тук от различни страни и в различни времена, през Х-то столетие от Византия, през 14-то от Германия и в края на 15-то столетие — в по-многочислени групи — от Кастилия и Арагония. Те всеки път са се сдружавали на отделни синагоги, които са носили името на ония места, от където са дошли различните групи. Тоя наш град в промените на своята собствна съдба е видял въздигането и изчезването на много подобни синагоги. На нашето поколение едвам бе предуречено да създаде за пръв път общ дом Божий за нашите едноверци в тоя град, монументален и незиблем център, място за дружение и единение, дом достоен за вечни истини на вяра и нравствена култура. Тук ще възживее в нас вечната сила на човешката обич, доброта и истинност. Тук ще се утвърди в нашите сърца привързаността към вярата, наследена от нашите отци; тук ще се храни и поддържа в нас любовта към отечеството и династията ни, както и готовността да принасяме всички жертви за благосъстоянието им. Тук нещастният ще намери утеха, отчаяният — вяра в себе си, измъчваният — спокойствие, заблуденият — виделина, загубеният — прав път в живота. Тая сграда е траен паметник за толерантността на нашия великодушен господар, чиято бащинска обич закриля всички синове на тая земя без разлика на вяра и народност, под чийто мъдър скиптър всички изповедания се развиват свободно и могат напълно да виреят. Благодарение на тази пълна свобода на изповеданията, която владее в тази хубава земя, и която е истински признак на напреднала култура, благодарение на братските чувства на българския народ, който както сам се стреми към пълна свобода, зачита също свободата на всичките синове на България — благодарение на това, тоя дом за молитва можеше да се издигне към Бога, като знамение на веротърпимостта, на равноправието, и на истинската гражданска свобода, които владеят в тая страна. Нека Бог дари изобилие на благодатта си на Господаря на тая земя, който води страната от успех към успех, на августейшата му съпруга, майка на всички страдащи, и на цялата му династия. Дано Бог благослови тая страна, към която питаем детска обич; да благослови българския народ, в радостите и скърбите на който ние участвуваме; да благослови тоя хубав цветущ град — чието щастие и напредък искрено желаем; нека Бог благослови всички, които съзидаха тоя храм, както и ония, които ще се грижат в бъдеще за поддържането му. Амин, Амин." Негово Величество Царят е благоволил да подари в полза на бедните евреи в Столицата 1,000 л." И днес софийската синагога остава един от важните духовни и архитектурни символи на София
Поглед от храма "Свети Крал" ("Света Неделя"), началото на 20 век Оживеният булевард през 20-те години Същото място в началото на 40-те години Поглед от камбанарията на катедралата "Света Неделя", 70-те години. Отсечката между храма и джамията е почти изцяло разрушена при бомбардировките и в последствие разчистена, за да се изгради ЦУМ Началото на булевард "Мария Луиза" в наши дни Още снимки тук
Новото попълнение в колекцията ни от стари карти на София идва от далечната 1914 г. Планът е включен в известната поредица пътеводители на Карл Бедекер (по-специално в книжката "Konstantinopel, Balkanstaaten, Kleinasien Archipel, Cypern") и чертае любопитна моментна снимка на града в навечерието на Първата световна война. Като всяка типична туристическа карта и тази представя на пътешественика основните и най-интересни места в сърцето на София, които си струва да бъдат разгледани по време на кратък престой в българската столица на път за Цариград. Вижте картата в пълен размер Вижте също: Между два свята: Карта на София от 1947 г. План на София от 1935 г. План на София от 1934 г. Карта на София от 1934 г. Карта на София през 1928 г. План на София от 1928 г. План на София от 1924 г. Карта на София през 1917 г. Карта на София с Подуени от 1907 г. План на София от 1902 г. Три исторически карти на София (1878 г., 1878-1912 г. и 1920 г.) Карта на значимите обекти в София през 1879 г. Още карти
Разделът ни със стари карти на София се попълни с още една. Тя е отпечатана през 1917 година и е включена в германския пътеводител Richte...
Стара Дългосвиреща Плоча'Аз съм Българче' от Е.Емануилов7 Песни от Емил ЕмануиловЦената е 8лв
В бирариите, за разлика от кръчмите и ресторантите, не се предлагали готови ястия. Това били големи салони с маси и огромни огледала, поставяни така, че да създават илюзия за дълбочина. Посетителите идвали тук заради веселието и шума.
Виж Ортопедични магазини | ОРТОТЕХ в София, Горна Бяня, Пловдив, Плевен, Стара Загора | Работно време
Църквата "Св. Параскева" е един от най-забележителните храмове в столицата. Третата по големина църква в София е дело на архитекта Антон Торньов и е осветена през 1930 година, като довършителните работи продължават до 1940 година. Архитектът разказва в детайли за забележителния строеж и съпътстващите го трудности в специална статия, публикувана в списание "Архитект" (година III, брой 3-4). Материалът е любезно предоставен от Ник Ангелов. Новопостроеният храм "Св. Мъченица Параскева" Архит. А. Торньов През април т. г. се освети новопостроеният храм в София, на ул. ул. Раковска, Ц. Симеон и ул. Бенковски. Както му е редът у нас, освещението мина и замина, без да се помене нито за архитекта, нито за неговите сътрудници. Аз не се очудвам на това, защото мен ми е много добре известна българската действителност, но ако го правя въпрос, то е само за знание на младите колеги, които тепърва трябва да свикнат с тая действителност. За да бъде това така, виновни сме до някъде и ний, българските техници, защото ний не считаме за нужно, в даден случай, да запознаем обществото с нашата техническа работа — с нашето творчество. Разбира се, че за тая си незаинтересованост ний скъпо и прескъпо плащаме, защото във време на нужда от моралната помощ на обществото, то с право ни запитва: ами вий какво сте направили, какво сте създали ? —Ний не ви познаваме!— Горните няколко реда са отговор на мнозина млади колеги, които се оплакват от тая сурова българска действителност. Наскоро осветеният храм св. М. Параскева е построен от настоятелството при старата черквица св. Мъченица Параскева „Самарджийска", находяща се на ул. Мария Луиза, тъкмо срещу ул. Нишка. Старата черквица е посветена на самарджийския еснаф, защото той ще я е преустроил, украсил, и тоя еснаф я е и поддържал. Някога нашите еснафи са се надпреварвали да строят със свои средства коя от коя по-хубава черкви, и една от така застроените черкви в стара София е и св. М. Параскева „Самарджийска". Споменавам по-горе, че черквицата ще е преустроена, защото първоначалната стара черква е с повече от 2 метра под терена и строежът й е доста груб — от речни камъни и широки тухли, което показва, че тая черквица е много стара, и е твърде възможно да е по старост еднаква с параклисите в Беренде и Калотина, с които по строежа си е много сходна. При преустрояването тя е разширена от западната и южната си страни с притвори, които са с няколко стъпала по-високо от дюшемето на старата черквица. Старата първоначалната черквица е еднокорабна постройка, с един олтар, и външни размери на кораба с олтаря около 6 м. на 11 м., засводена е масивно, и има височина от дюшемето до свода около 5 м. Тъй като старата черквица е доста отдалечена от енорията си, а и при това е съвсем маломерна, за да може да обслужва енорияшите, то черковното настоятелство е закупило новото място, на което е застроен новият храм, и през 1912 год. обяви местен конкурс за изработване на проект за новия храм. Тъй като в това време се строеше и храм-паметникът Александър Невски, то в конкурса взеха участие и завеждащите храм-паметника двама руски архитекти. От постъпилите 12 проекта журито намери, че три проекта отговарят на програмните изисквания и следва да се премират с I, II и III премии. Журите бяха едногласни за даванието I-ва премия на пишещия тия редове, обаче не можаха да се съгласят относно градиранието на наградите за втория и третия проекти. Поради недоразумението в журите относно градиранието на проектите за II и III премии, въпросът се проточи, докато настъпиха непрекъснатите войни, и конкурсът не даде никакъв резултат, изключително по вина на журито. Интересното е, че в тоя конкурс някои от журите не можаха да се освободят от личната си заинтересованост и отидоха дотам, че манифестираха пред настоятелите своите познания по черквостроението, като им поднасяха свои скици, по които трябвало да се застрои бъдащият храм. Макар това да е доста отдавнашна работа, аз я припомням на младите колеги, за да разберат, че и в онова време пак са се намирали колеги, които за лични облаги са боравили с нечисти ръце в конкурсното дело! След войните, настоятелството обяви през 1921 год. нов конкурс с едничка премия, състояща се във възлагането на ръководството на строежа. Единствената първа награда се даде на пишещия тия редове, като му се възложи строежът на храма. Западно лице Награденият с I-ва премия проект е значително отклонение от строените досега у нас черкви. Докато досегашните ни черкви, в множеството си, са дълги — кръстовидни, с по един или три кораби, тук храмът е проектиран в централна форма, в каквато форма е старохристиянската черква в Равена. Даже премираният проект с 1-ва награда от първия конкурс през 1912 год. за същата черква, и той имаше трикорабна кръстообразна форма. Централната еднокуполна форма се въвежда за сега за пръв път у нас, и докато привикнем на тая форма, ще има доста да се борим с навика и традицията. За да се възприеме централната едно-куполна форма за храма св. М. Параскева, главният и основният мотив е бил, че при дългата трикорабна досегашна форма на нашите храмове липсва необходимата прегледност, а главно че никога богомолците не могат да бъдат под окото на свещенодействуващия. Многото и дебели колони винаги са представяли една голяма пречка за вътрешната прегледност на храма, и затулените от тия колони места винаги са смущавали, както богомолците, така също и свещенодействуващите лица. Не ще съмнение, че централната еднокуполна форма далеч превъзхожда, в това отношение, старата дълга форма. В централната еднокуполна форма е използувано пространството до максимум, когато в дългокорабната форма такова използуване никога не може да се постигне. Един важен въпрос, който ме е занимавал и който ще занимава мнозина от колегите, които боравят с черквостроение, е въпросът за камбанарията. Традиция е в нас камбанарията да съставя част от черквата, и да е архитектонично свързана със самата черква. Като казвам традиция, разбирам това за новопостроените черкви след освобождението ни, защото преди освобождението повечето черкви са без камбанарии, или пък камбанариите са застроени съвсем отделно от черквата. При дългокорабната форма комбинирането на камбанарията с останалата черква е получило донякъде едно разрешение, при все че не съвсем задоволително, но при централната еднокуполна форма комбинирането на камбанарията с останалата черква е един труден въпрос, и на мнозина колеги, които боравят с черквостроение, тоя въпрос ще им създаде доста грижи. При готическия стил разрешението на тоя въпрос е напълно постигнато, защото високо възвисената в небесата кула-турм на готическия храм заема господствуващо положение по отношение кораба или купола на храма, и тоя турм - камбанария е единствената притегателна точка за окото; и той е който дава характер на постройката, той е който оставя неизличимо впечатление в окото на зрителя. Източно лице При нашата дългокорабна форма на черквите, строени след освобождението ни, камбанарията винаги е била не в пълна хармония с останалата постройка на черквата, и често пъти камбанарията не може напълно архитектонично да се свърже с останалата постройка. Даже и при най-щастливото архитектонично съчетание, често пъти архитектът трябва да разрешава трудния въпрос: на кой обект да даде предпочитание — дали на куполата, или на камбанарията. Разбира се, че това затруднение ще срещне призваният архитект, който се вживява в творчеството си. За обикновения копировач тоя въпрос е най-лекият, пък и в най-многото случаи тоя въпрос никак не се има предвид при копирането и при проектирането. Поради това, почти при всички наши черкви, застроени след освобождението, външната разработка и комбинация на масите е такава, че рядко ще се срещне черква, гдето да е подчертана мисълта на проектанта — да създаде един господствуващ обект на постройката, било в камбанарията, било в главната купола, както е това в домовете на готиката. Даже и при столичния величествен храм-паметник тая задача не е напълно щастливо разрешена. Нека да споменем, че в проекта на руския талантлив архитект Богомолов, чийто проект за храм-паметник при с. Горки в Русия беше донесен, за да послужи при постройката на нашия храм-паметник Александър Невски, тая задача беше много талантливо разрешена. В проекта си архитект Богомолов извишаваше камбанарията по начин, както е това при готиката, и по тоя начин придаваше на кулата-камбанария доминиращо място. За това му щастливо разрешение доста са му помогнали и източните заострени руски форми. Южно лице При нашия черковен стил, който засега е още с византийска канава, трудно може да се разреши тоя въпрос при меката линия на нашите строителни форми. При черквата св. М. Параскева, проектантът се е помъчил да даде едно по-особено рационално разрешение на въпроса за господствуващия обект на храма. Тук е пожертвувана камбанарията, за да се даде на куполата доминиращото значение във външността на храма. Камбанарията е проектирана като полуцилиндър, прилепена към главната постройка, преминаваща постепенно в куполовидна форма. В общия външен изглед, при все че камбанарията е достатъчно подчертана, тя пак не представя нещо самостоятелно, а по-скоро изглежда като декоративна форма към общата маса на храма. От комбинирането на масите се вижда как проектантът се е старал на всека цена да подчертае мисълта си — да придаде на главната купола първенството. Проектантът мисли, че по тоя начин, като е изтъкнал надмощието на главната купола за сметка на камбанарията, се е доближил до правилното разрешение на тоя капитален въпрос — относно съотношението в масите на тия два главни обекта — куполата и камбанарията. /Втора част/
СТОЛИЧНАТА ТРАМВАЙНА МРЕЖА Инж. Р. Михайлов, списание "Сердика", книга 9, 1939 г. След електрифицирането на София, съгласно сключения между Столичната община и концесионера Белг. д-во от 7. XII. 1898 год. договор, на 1. I. 1901 г. е била пусната в експлоатация трамвайната мрежа в града, а на 1. IV. 1901 г. е била привършена и открита трамвайната линия за с. Княжево. Първоначалната трамвайна мрежа е имала дължина 23.085 м. и се е състояла от шест линии: 1. Линия от гара София по бул. „Мария Луиза" до бул. „Фердинанд". 2. Клон от Минералната баня по ул. „Витоша" до Пехотните казарми. 3. Клон от Минералната баня по ул. „Пирот" до църквата „Св. Никола" в кв. „Три Кладенци". 4. Клон от хотел „Панах" по бул. Дондуков" до Артилерийските казарми. 5. Клон от Двореца по бул. „Цар Освободител" до Борисовата градина. 6. Линия от хотел „България" по ул. „Левски" до с. Княжево. Център на мрежата е била Градската градина при Двореца, която е била заобиколена от всички страни с трамвайни линии. С разширяване строителната площ на града се е увеличавала и трамвайната мрежа, но най-първо се е предприело преустройство на някои части от мрежата, главно в центъра на града, а именно: През 1906 г. е премахната линията по ул. „Търговска" между Минералната баня и хотел „Панах" и същата е поставена между хотел „Панах" и Св. Неделя. Също така е била премахната линията между хотел „България" и сегашната Съдебна палата. През същата 1906 г. е построен клонът от Прошековата фабрика по ул. „Шипка" до Военното училище, но през 1924 год. нейната част между Прошековата фабрика и ул. „Шипка" е била премахната и е била поставена край сградата на Народното събрание, а през 1927 год. частта между тая сграда и ул. „Шипка" е премахната и е била преместена между ул. „Шипка" и паметника на Левски. През 1908 и 1925 г. е построен клонът до Гробищата, а през 1913 и 1917 година е била продължена линията от Пехотните казарми до Арсенала. През 1921, 23, 25 и 28 г. е продължена постепенно линията до кв. Захарна фабрика. През 1925 г. е била преустроена Княжевската трамвайна линия в двойна и през 1926 г. е бил построен клонът за с. Бояна. През 1925 г. и 1929 год. е продължена линията до кв. Подуене. През 1927 г. и 1930 г. е била построена линията до кв. Булина ливада. През 1928, 30 и 31 г. е била построена линията от Пехотните казарми до кв. Ив. Вазов. През 1928 и 33 г. е продължена линията до Семинарията. През 1929, 30 и 31 т. е продължена линията до с. Надежда и През 1928, 30 и 31 г. е продължена линията до Кавалерийските казарми. Развитието на трамвайната мрежа е показано в следната таблица: Така че, в продължение на един период от дванадесет години, експлоатационната дължина на трамвайната мрежа нараства от 27.870 м. на 38.689 м., а дължината на трамвайната мрежа, сметната в единични линии, нараства от 46.826 м. на 79.580 м. Това става, понеже първоначално построените линии е трябвало в скоро време да се удвояват. До 1. IX. 1916 година трамвайното предприятие се е експлоатирало от самия концесионер, но на тая дата трамваите били отнети от него. Преговорите, започнати през 1917 г. между Общината и концесионера, били, обаче, прекъснати поради войната. През време на самата война окупационните войски наложили секвестър върху прибираните от Общината трамвайни приходи и едва на 3. III. 1927 год. е била сключена спогодба, след което трамваите минали в пълно владение на Столичната община. Сегашната (1939 г.) трамвайна мрежа се състои от 10 експлоатационни части с номера, както следва : № 1. Гарата — Семинарията 5.747 м. № 2. Св. Неделя —Арсенала 2.461 м. № 3. Св. Неделя — Св. Троица 2.529 м. № 3. Търговска — Подуене 2.737 м. № 4. Пл. Възраждане — Булина Ливада 2.613 м. № 4. Паметник Левски — Слатина 2.128 м. № 5. Св. Неделя — Княжево 8 448 м № 6. Гарата — Надежда 2.101 м. № 6. Ж. п. училище — кв. Ив. Вазов 1.845 м. № 7. Св. Троица — Захарна фабрика 1.525 м. № 8. Павлово — Бояна 1.850 м. № 9. Бул. М. Луиза — Орландовци 2.299 м. № 9. Ул. „Шипка" — Военното училище 0.820 м. № 10. Ул. „Ив. Гешев" — кв. Левски 1.606 м. Всичко 38.659 м. Мрежата се състои от 32.815 м. двойна линия, 11.848 единична линия по пътя и в депата и други 2.103 м. служащи за разменни станции — всичко 79.380 м. линеен път с 168 стрелки. Мрежата разполага с 125 мотриси, 95 ремаркета и други работни коли, а именно: 4 мотриси и 11 ремаркета. От данните за развитие на столичната трамвайна мрежа се вижда, че построяването на новите линии е следвало бързото и неправилно застрояване на новите градски квартали. Първоначалната лъчиста мрежа на трамваите е била постепенно удължавана с разширение на градската строителна площ и е запазила лъчистата си форма, без да се създаде някакво закръгляване от каквото се е нуждаела. А тъй като разширението на строителната площ е ставало случайно, бързо и неправилно чрез разграбване общински места, общинска мера или чрез превръщане работна земя от заинтересовани спекуланти в места за застрояване, то и трамвайната мрежа няма необходимата планомерност в развитието си. Главният недостатък на сегашната трамвайна мрежа е създаденото централизиране на трамвайното движение на площад „Св. Неделя", който площад е станал претоварен и опасен за нарастналото трамвайно, автомобилно, коларско и пешеходно движение. Липсата на една околовръстна трамвайна линия в централната част на града е една пречка за прякото трамвайно съобщение на отделните градски части. Така например, ние нямаме едно пряко съобщение от кв. Булина ливада и кв. Захарна фабрика за към квартала при Централната гара; също нямаме съобщение от кв. Лозенец и кв. Ив. Вазов за към квартала при гробищата, кланицата и Сточната гара, а всички коли трябва да минат все през пл. „Св. Неделя". Непланомерното развитие на трамвайната мрежа е причина да бъдат построени двете близки и успоредни линии по ул. „Пирот" и по ул. „Клементина", отдалечени на около 300 м. една от друга; същото се отнася за линията по ул. „Шипка", построена в близко съседство с двете странични линии за Подуене и за Кавалерийските казарми. В сегашната мрежа липсва втора трамвайна линия за Централната гара, затова линията по бул. „М. Луиза" е претрупана с коли; липсва също трамвайна линия за квартала при Стоковата гара и Вехтошарския пазар; липсват начални трамвайни гари за извънградските трамваи; не са оставени свободни от трамвайни линии улици за автобусно движение, такива за движение на пешеходци из търговски квартали и такива за разходки; построена е много стръмната зигзагообразна линия с остри завои към Семинарията, вместо да се постави такава по ул. „Св. Наум". Поставени са трамвайни линии из много тесни улици със силно движение, както е, например, ул. „Пирот"; допуснато е да се построи неудобната трамвайна „въртележка" при „Св. Неделя" и пр. През последните пет год. — 1934/38 — Столичната общинска управа, като спря временно, до изработване новия градоустройствен план на „Голяма София", разширението на трамвайната мрежа, обърна сериозно внимание върху преустройството на мрежата с оглед на заздравяване линиите и рационализиране трамвайното предприятие. Това се постигна чрез следните по-важни мероприятия: Направи се каменно легло под главните трамвайни линии и се поставиха по-силен тип релси, чрез което се заздрави разнебитения релсов път и се запазиха колите от постояни повреждания и чести и скъпи ремонти. Удвоиха се и се преправиха главните трамвайни линии, така че дължината на мрежата в единични линии от 64,099 м. през 1933 г. се увеличи през 1938 г. на 79.580 м. Преустрои се трамвайната мрежа на площад Св. Неделя, като се премахна „въртележката", също и мрежата на площад Възраждане. Така можа да се урегулира и осигури голямото движение на трамваи, автомобили, коли и хора. Премахнаха се трамвайните линии по бул. „Цар Освободител", по тясната и опасна за движението улица „Пирот" и се поставиха нови линии при Ректората, по ул. „Алабинска", между Пехотните казарми, а също така се построи нова линия под новия подлез при гара Подуене, по Орханийското шосе, за обслужване откъснатия квартал „Левски". Увеличи се подвижният материал — мотриси и ремаркета — за по-добро обслужване на гражданите и, докато през 1933 г. е имало средно коли в движение: 70 мотриси и 55 ремаркета, през 1938 г. числото им е увеличено на 97 мотриси и 68 ремаркета (през 1937 г. се е разполагало с 125 мотриси и 95 ремаркета). Във връзка с трамвайното съобщение и за по-добро обслужване на гражданите, организира се автобусно съобщение с доставените 16 автобусни коли, а също така и с построяване тролейбусно движение от трамвайната спирка „Горнобански път" до Горна-баня. Имайки предвид сегашните недостатъци на трамвайната мрежа, както и новите трамвайни нужди, при новия градоустройствен план на Голяма София е предвидено преустройство на трамвайната мрежа, а именно: известни изменения в мрежата и построяване нови линии с оглед на създадените нови селища, нови войскови казарми, индустриални квартали, национален стадиум, нови железопътни и автобусни гари и др. С оглед на новите селища възприето е, щото известни части от съществуващите трамвайни линии да не влизат в трамвайната мрежа на „Голяма София". Такива части са следните: От трамвай № 1 частта по ул. „Левски" се премества, а също така и стръмната зигзагообразна част към Семинарията общо 2.300 м. От трамвай № 2 частта от Железопътното училище до ухото в кв. Лозенец също се премества 1.200 м. От трамвай № 3 частта — завой по ул. „Пирот" и ул. „Ц. Симеон" става излишна 500 м. От трамвай № 4 частта от пл. „Възраждане" до бул. „Хр. Ботев", се премества, за да се освободи ул. „Клементина" от трамвайното движение и частта от ул. „Опълченска" до ухото в кв. "Булина ливада" 2.113 м. От трамвай № 6 частта от Железопътното училище до ухото в кв. "Ив. Вазов" се премества 1.845 м. От трамвай № 7 частта от бул. „Тутракан" до ухото в кв. „Бул. Ливада" се премества 600 м. От трамвай № 9 частта от бул. „М. Луиза" до ул. „Орландовска" се премества 900 м. Всичко 9.358 м. В новия градоустройствен план на Голяма София се предвиждат нови трамвайни линии с дължини както следва: Околовръстна линия в центъра на града 5.700 м. Околовръстна линия при Слатинското възвишение 6.300 м. Околовръстна линия при Лозенското възвишение 3.800 м. Продължение на линия № 5 зад Княжево 2.200 м. Продължение на линия № 6 към Драгалевци 4.700 м. Продължение на линия № 4 по Пловдивското шосе 6.500 м. Продължение на линия № 10 по Орханийското шосе 2.400 м. Продължение на линия № 9 към Орландовци, с. Биримирци и с. Обрадовци 4.100 м. Продължение на линия № 6 към Индустриалния квартал и с. Кубратово 4.900 м. Продължение на линия № 6 по Ломското шосе 3.200 м. Продължение на линия № 7 по Царибродското шосе 5.500 м. Продължение на линия № 3 към с. Филиповци 5.500 м. Линия за Нац. стадиум и с. Суходол 7.200 м. Линия към Горна Баня 2.200 м. Линия към Болничния квартал 3.700 м. Линия по ул. „Гурко" за кв. "Лозенец" 1.800 м. Линия по ул. „Ниш" 500 м. Отклонение към Дървеница 1.600 м. Отклонение към новите казарми 900 м. Отклонение към Бояна 3.100 м. Линия Красно село — Перловец 3.900 м. Линия Централна гара — гара Подуене 3.300 м. Разни други съединения с обща дължина 9.800 м. Всичко 92.800 м. Следователно, трамвайната мрежа на Голяма София, според градоустройствения й план, ще има обща експлоатационна дължина: стари линии (38.659 — 9.358 = 29.301 м.) и нови линии 92.800 м. или всичко около 122 километра. Новата трамвайна мрежа на Голяма София ще задоволява напълно нуждите от трамвайно съобщение. Сега имаме вече един план за постепенно и планомерно построяване отделните линии, които ще бъдат извършени в един по-дълъг период от време, с оглед на появилите се нужди и то след застрояване новите квартали и други някои пунктове, които са предвидени да бъдат свързани с трамвайните линии. Постройката на новите трамвайни линии ще става в съгласие с предвиденото преустройство на железопътната мрежа около София, с предвидените нови пътни, вътрешни и обходни артерии и с оглед на новото автобусно и тролейбусно съобщение. При предстоящото подробно проучване на новия градоустройствен план, който ни дава само главните черти по градоустрояването на Голяма София, ще станат известни корекции и изменения, вследствие на което пък ще се наложат и известни изменения на предвидената в плана нова трамвайна мрежа. При стойност 1.450.000 лева за километър единична трамвайна линия, за новата трамвайна мрежа би била необходима първоначално, приблизително, една сума от 93 х 1.450.000 лв. = 135.000.000 лева за трамвайните линии и 346.000.000 лева за 270 мотриси и 200 ремаркета или общо около 481.000.000 лева, от която сума трябва да се спадне стойността на материала от подлежащите на изместване упоменати по-горе 9 клм. стари линии (около 7.000.000 лева.) Тук, обаче, трябва да се има предвид, че с павиране новите пътни артерии, по економически и други съображения ще се наложи да бъдат построени трамвайни линии само по тия улици, по които ще има усилено трамвайно движение а по улици с по-слабо движение ще бъде въведено автобусно съобщение или тролейбусно. Последното е за предпочитане, тъй като при него се економисва доставката на скъпия релсов път, а при това все пак може да се използува изобилната и евтина електрическа енергия, с която разполага София от своите водни електрически централи. Новите трамвайни и тролейбусни линии ще бъдат построени в един период от 20 и повече години. Вижте също: Софиянци се страхували от първите трамваи Софийските трамваи 1901-1941 година