Долната част е с форма на глава на елен с големи, разклонени рога. Отворът за пиене е в средата на долната устна. Горният край дръжката, покрита с вертикални канелюри, е моделиран като лъвска фигура, а долният завършва с глава на жена. Във фигуралния фриз върху рога на ритона са развити две сцени. Отляво е изобразена борбата на Тезей с Маратонския бик, а отдясно – един от подвизите на Херакъл – отвличането на Киренейската сърна. Вторият сюжет е част от т. н. „хиперборейска митология" - след като преследвал повече от година посветената на Артемида сърна, със златни рога и медни копита, Херакъл успял да я залови далеч на север, в земите на хипербореите. Хероят, с младежко лице, и прикрепена към шията лъвска кожа, е хванал сърната за рогата и я е притиснал към земята с десния си крак. Специално внимание торевтът е отделил на лъвската маска върху кожената наметка – тя сякаш внушава присъствието на живия лъв в борбата на хероя. Единствено върху този ритон липсват надписи с имената на участниците в двубоите. За устната орфическа вяра сцените са пределно ясни – чрез елинската иконография и мит са кодирани ценностните изпитания на царя-жрец. Елка Пенкова

Представената композиция е разположена върху тялото на амфората, вдясно от двукрилата врата на сграда. Тя се състои от двама спокойно разговарящи мъже. По-възрастният мъж е представен с буйна коса и брада, наметнат с богато орнаментирана, надиплена наметка; до левия му крак личи кривак, подпрян на земята. Мъжът държи в ръцете си неясен предмет, който привлича вниманието на голобрадия младеж, също с наметка, закопчана с кръгла аграфа отпред. През гърдите му е препасан ремък, на който виси ножница. Дясната му ръка е вдигната нагоре към по-възрастния мъж, а в лявата държи подпрян на земята кривак. Възможно е сцената на представя гадаене по черен дроб.

Terracotta head of a veiled woman, Terracotta, Greek

Ритон, кобанская культура VIII в до н.э. из собрания графа Уварова.

Масивна халка с кръгло сечение, елипсовиден щит с гравирано изображение на конник в галоп наляво. Конникът е с брада; с лявата ръка държи юздите на коня, а в дясната, вдигната високо над главата му – ритон. Изображенията на коня и конника са груби, сумарни.

Ритоны. Ритон — сосуд для питья в виде рога животного, они часто использовались в священных обрядах возлияния вина в честь того или иного бога. Ритоны часто завершались скульптурой в нижней части и украшался рельефами и гравировкой. Делали их как из обычных материалов: глины, кости, рога,…

ОТКРИТИЯТА  В ДОЛИНАТА НА ЦАРЕТЕ и НЕВЕРОЯТНОТО СЪКРОВИЩЕ ОТ ОМУРТАГОВАТА МОГИЛА В СВЕЩАРИ В този материал продължаваме представянето на 18-десет от най-известните и изящни златни съкровища на траките, открити в българските земи... За откритията в Долината на царете съм сигурна, че вече мнозина от Вас знаят и са слушали. Но без тях няма как да довършим цялостната картина  и пълното представяне на най-значимите тракийски съкровища, открити в днешните български земи, затова нека ги видим отново..... Долината на тракийските царе.... В съвремената българска топонимия това е името на район с могилни некрополи, въведено по време на археологическите проучвания (1992-97) в Казанлъшката котловина, където се кръстосват пътищата, идващи през Шипченския проход и през Подбалканските полета. Най-известната част от комплекса храмови могили край Шипка са Голямата косматка, Малката косматка, Светицата, Грифоните, Оструша, Крън едно и две, Хелвеция, Голяма Арсеналка и Шушманец и разбира се най-известната от всички – Казанлъшката гробница, намираща се в самия гр. Казанлък. Тясно свързана с тях е историята на тракийското племе одриси, обитавало тези земи и намерените в тях техни съкровища. НАКИТНО СЪКРОВИЩЕ ПРИ КАЗАНЛЪК възраст – 2400 години – Малката гробница край Шипка – 4 век пр. Хр. Първите си проучвания в Казанлъшко, ръководената от покойния проф. Китов Траколожка експедиция за могилни проучвания, (ТЕМП) започва през 1992 г. След разкопките на ТЕМП названието Долина на тракийските царе започва да се употребява по-често от утвърдилото се по-рано Долина на розите. 1992 година се оказа начало на необикновено успешна серия от открития в Казанлъшката долина - един от районите с най-много и най-забележителни свидетелства за величието на забележителната древна култура на траките, чието влияние се разпростира далеч на запад и север. През същата година, при разкопки при гр. Шипка, Казанлъшко е разкопано погребално съоръжение (едно от осемте в района), наречено от археолозите "Малката гробница". Пряко свързана с историята на града на Севт III - Севтополис, могилата се датира към 4 в. пр. Хр.                                                                                                                                                           Накитно съкровище - 4 в. пр. Хр. Малката могила, гр. Шипка В Малката могила край Шипка е намерена първата проучвана при разкопки неограбена тракийска гробница. В нея е погребан владетел, живял в средата на ІV в. пр. Хр. Сред съпровождащите го лични вещи блестят златни и сребърни накити с изключителна ювелирна стойност, два жезъла, съдове от сребро, бронз и глина. Царят на траките е бил медиатор, връзката между боговете и хората. Затова особено важен е златният пръстен-печат, открит в малката могила край Шипка - Великата тракийска богиня връчва на царя символите на неговата власт. НАЙ-ЦЕННИТЕ ЕКСПОНАТИ НА ПЛАНЕТАТА Златната маска-фиала от могилата „Светицата” и съкровището от гробницата на цар Севт III – възраст 2 500 години – V век преди Христос През 2004 г. в могилата “Светица” археолозите попадат на неограбена гробница, в която намират златна маска, тежаща почти 700 гр. Владетелят е бил погребан със златни и сребърни предмети, както и с цялото си бойно снаряжение – броня, меч, копия и пр. и с две огромни амфори, пълни догоре с вино. Така могилата „Светицата" се прочу със най-скъпия експонат на планетата - златната маска от могилата “Светица” край Шипка е ритуална златна маска-фиала, за която д-р Китов предполага, че е на одриския цар Терес - създателят на Одриското царство - империята, която според гръцкията историк Тукидит "в средата на първото хилядолетие пр.н.е. нямала равна на себе си в Европа, що се касае до богатство и мощ." Златният образ от маската наподобява неговото изображение върху известните монети, запазени до днес. Тя е подобна на маската на Агамемнон, намерена от Шлиман в Микена, но е от 23 каратово злато и тежи 690 грама. В сравнение с нея прословутата маска на Агамемнон изглежда като направена от станиол... Покойният археолог д-р Георги Китов, известен като нашия Индиана Джоунс, открива съкровището на 19 август 2004-а в могилата Светица до гр. Шипка. Златната маска е от V век преди Христос. В съкровището има още и златен, пръстен с изображение на атлет, фиала (чаша), която, както и маската, е служила за пиене на вино при религиозни ритуали, два старогръцки съда, бронзова броня и тежък железен меч. Златен пръстен-печат от могилата Светица, с изображение на атлет, държащ копие. Проучвайки по същото време могилата Голяма Косматка, учените попадат на великолепни произведения на тракийското изкуство - голямо съкровище от 74 находки, 20 от тях златни предмети от древността, с изключително висока художествена стойност. В съкровището са включени златен венец с дъбови листа и жълъди, винен потир, златен киликс /ритуална чаша за вино/ с украса от растителни орнаменти, сребърна средиземноморска мида с позлата, златна гарнитура за конски апликации, чаша за вино, златни монети на цар Севт, глава на елен, глава на богиня, както и множество сребърни и бронзови съдове, представляващи безценни и изящни шедьоври за световната култура, наследство от траките. Златен киликс. Той представлява чаша за вино, с тегло 300-400 грама. Киликсът е с изящно тяло, две елегантни дръжки, блестяща гладка повърхност и украса от врязани растителни орнаменти по вътрешната страна и по дъното. На дъното му е изобразена звездата на Вергина. Киликсът от Голяма Косматка е вторият златен съд, намиран при разкопки в тракийски гроб след каничката от Могиланската могила във Враца, открита през 1996 година. Част от златните предмети от съкровището в гробницата на Севт III, представляващи безценни и изящни шедьоври за световната култура, наследство от траките. До киликса е поставен най-старинният и оригинален предмет, който някога е намиран в тракийски гроб. Той е точно копие на средиземноморска мида. Запазени са двете части от плоска основа и шарнирно свързан корубест капак. Върху основата са прикрепени единадесет многолистни розети от сребро, които са играли ролята на крачета. Златният дъбов венец на Севт ІІІ. Шлемът на Севт III, с изображение на Великата Богиня- Майка  Парадните наколенници на владетеля, преставляващи истински предмети на ювелирното изкуство....   Златната маска от с. Калояново – възраст 2 400 години - IV век пр.н.е През 2007 г- Екипът на проф. Георги Китов открива златна маска на тракийски цар от четвърти век преди Христа при археологически проучвания на Далакова могила край сливенското село Тополчане. Находката е намерена в тракийски гроб от IV век пр. Хр. Предполага се, че откритото богато погребение е на тракийски цар. Маската е с диаметър около 25 сантиметра, а периферията й е очертана с врязана и изпъкнала украса. Маската е плоска със затворени очи и голям нос. По-лека е и по-небрежно направена от златната маска на Терес, намерена край Казанлък. Освен маската са открити два златни съда и два сребърни ритона. Златна маска от IV век пр.н.е. Антиката е открита в гроб на тракийски владетел в Далковата могила край сливенското село Калояново. На следващия ден в същата могила е открит масивен златен пръстен, върху който има гравиран надпис с гръцки букви и образ на мъж с брада, който леко е оплешивял. "Царят е с много одухотворена и интелигентна физиономия, с брада, мустаци и грижливо вчесана коса". Има и надпис на старогръцки. Проф. Маргарита Тачева, която бе на мястото на разкопките обяви, че надписът гласи: "На спасителя на Азия". Според проф. Божидар Димитров, директор на НИМ, тракийският владетел е бил приближен на Александър Македонски. Ето какво пише в-к Стандарт в броя си от 16 Юли 2007: "Археолозите са категорични, че пръстенът е уникален не по-малко от златната маска. Той със сигурност е царски. Заедно с него бе намерен и малък съд от метал, върху който има изображение на жена. Това кара археолозите да смятат, че погребението е от края на V в. пр. н. е., а не както се предполагаше, че е от IV в. преди Христа. При всички случаи анализите тепърва предстоят. "Стандарт" публикува информацията, че могилата, в която бяха открити златната маска и златният пръстен, е единствената от всичките 16 източно от Сливен, която не е била проучвана предварително от геофизиците на експедицията. При изследването става ясно, че в гроба на тракийския владетел има нещо рядко срещано. Главата на царя е отрязана и археолозите я откриха до таза му. Тепърва това откритие ще се анализира, за да се установи какво означава. Освен конски украси в гроба бяха открити множество звънчета, топчета и други. Оказа се, че вторият ритон, за който археолозите съобщиха в събота вечерта, на практика е кентавър. В гроба на тракийския цар е погребано и животно, за което се предполага, че е елен. От двете страни около самия гроб, където има поставени дървета, бяха открити по два коня. Находката ще бъде издложена зад специални бронирани витринни стъкла в Историческия музей в Сливен, където да бъде поставено уникалното откритие на Георги Китов. По договор с общината археолозите трябва да предадат всички свои находки в Историческия музей в града под сините камъни. Очаква се стойността на експедицията да надхвърли 300 хил. лв." ЗЛАТНИТЕ НАХОДКИ ОТ  ПОГРЕБЕНИЕТО НА ЕДНА ЗНАТНА ТРАКИЙКА КРАЙ СЛИВЕНСКОТО СЕЛО КРУШАРЕ – възраст 2 300 години – III в.пр.Хр. И една последна новина в памет на покойния проф. Китов - На 17.08.2009 - Едно погребение от преди 23 века разкрива неочаквани досега представи за траките и по-скоро за тракийките. Археологическият екип на покойния Георги Китов открива в една от могилите около сливенското село Крушаре гроб на жена, която за времето си е успяла да заслужи изключително признание на победител. Гробът е от трети век и освен откритата козметика за знатни жени отпреди 19 века и блясъка на злато, изненадва и с още невиждани досега неща. Едно обаче никога не е било част от дамските атрибути - златният венец, положен върху тялото на погребаната тракийка. „Златният венец е бил атрибут не само на царе и владетели, но и на победители, а една жена може да бъде победител, така че може да носи и венец."- казва реставраторът Георги Мавров. "Златният венец, вероятно е правен за самото погребение. Неговите листенца са под формата на ромбчета. Те са разпилени между таза и долната част на краката. Златните листи в момента се разчистват", обясниха археолозите. Около глезена на скелета е увита изящна златна пластина.                                               Крилатата тракийска Нике от Равногор. Тя е била много висока и грациозна, изключително красива. Ако се съди по изображенията на златната пластина, която е носела на левия си глезен. Златото всъщност блести отвсякъде - златен е герданът, усукан с кехлибарен наниз, златни са и гривните на китките и над лакътя, изключителна изработка са и обеците й.     Златните обици от Крушаре. Снимка Ройтерс. Археолозите намериха и още две златни гривни, две обеци различни по вид и огърлица с висулка. Златната пластина около глезена удивително наподобява на друга, открита на 2,5 метра по-нагоре в могилата. Втората е релефна, а не оброчна, обясниха археолозите. И на двете обаче има изобразени женски глави с удивително сходство в прическите. Всички тези находки, както и липсата на каквото и да е оръжие карат специалистите да приемат, че гробът е на тракийка. Окончателно това ще стане ясно след изследването при проф. Йордан Йорданов в Института по морфология към БАН, каза  г-жа Диана Димитрова. Тя и колегите й откриха бронзов канделабър. Това е много рядка вещ, която наподобява троен свещник. Открит е и стъклен ритон, който е единствен по рода си в България. Диана Димитрова - ръководител археологическа експедиция ТЕМП, смята, че вероятно общественото положение на тази жена е било доста високо и тя е имала някаква по-специална функция в тракийското общество от римската епоха от трети век. В краката на тракийката стоят 2 шишенца с благоуханни масла. При това абсолютно смайващо - те са пълни. Мъничко шишенце пък крие вероятно сълзите на оплакалите знатната дама. Лакримите - събирали сълзите, за да докажат пред останалите колко много някой жали за нещо или някого. До шишенцето със сълзи, отново невиждано досега, стои стъклен ритон. Не златен, не сребърен - а стъклен. Три златни пръстена с камъни ахат намериха още археолозите на Диана Димитрова в гроба на знатната тракийка край сливенското село Крушаре. Пръстените били намерени в кожена кесийка до лявата ръка на погребаната жена. Единият е голям, а другите два по-малки. Върху по-малките пръстени има изображения - на женско лице и на дамска фигура. Освен златото, археолозите се натъкнаха и на сребърни монети, които според специалистите дълго време са били в обръщение.   С какво тази изключителна жена е спечелила възхищението на съвременниците си - възможно е и да не разберем. Но винаги ще дразни въображението ни. Но поне със сигурност може да се каже едно - и през римската епоха местното население е било достатъчно силно икономически, за да си позволи подобно погребение. Тази могила, една от десетките в равнините около Сливен, била без име. Затова още в началото я кръщават Китовата - в памет на покойния археолог. И който и да питаш, ще ти отговори, че Китов отново се е намесил и им дарил тази загадка. В РИМ - Сливен бяха изложени и откритите през 2009 г. нови археологически експонати. Музеят се обогати с уникални експонати - разкрити в тракийски гробове в землищата на селата Трапоклово, Крушаре и кв. Речица. Изложени са златен венец, златно колие, сребрен, стъклен и керамичен ритон, бронзов свещник и бронзова лампа, стъклени балсамарии и лакримарии, стъклена фиала, мраморна релефна плочка.                                            Втория сребърен ритон от Далакова могиа За трета година община Сливен подкрепя финансово експедиция "ТЕМП" на покойния археолог Георги Китов. Основната задача на експедицията е да продължи изследванията на д-р Георги Китов, който искаше да представи научни доказателства и факти, че Долината на тракийските царе продължава до големия ръкав на река Тунджа край Сливен. ТЕМАТИЧНАТА ИЗЛОЖБА  „СЪКРОВИЩАТА НА ОДРИСКИТЕ ВОИНИ"  В НАЦИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ Източник:"Изложбата „Съкровищата на одриските воини” привлича туристите и гостите на София в Националния исторически музей от юли до края на октомври" - http://www.bhra-bg.org/index.php?dejstvie=novina&id_novina=1074 През лятото на 2010 година в Националния исторически музей беше открита изложбата "Съкровищата на одриските воини". С над 200 уникални експоната изложбата представи богатствата на върхушката на одриската /тракийската/ държава /V-І в. пр. Хр./ - аристократи, висши военачалници, приближени и роднини на владетеля, както и неговата лична гвардия в една бурна епоха за Тракия, епохата на Александър Македонски и неговия наследник Лизимах, залязла под ударите на келтското нашествие.                                                                                                                                                             Изложбата в НИМ през 2010г. Одрисите властват върху територия заключена между планината Хемус (Стара планина) на север, на юг Родопа планина, на запад дн. Ихтиманска Средна гора , а на югоизток до долното течение на Хеброс (р.Марица). В своето близо пет вековно обществено развитие одрисите създават най-голямата държава в Югоизточна Европа, чийто разцвет до средата на ІV в. пр. Хр. сполучливо е наречена от съвременните историци империя (базилея). Апликации от ножница Злато. Символично погребение в каменна камерна гробница. Долината на тракийските царе Посетителите видяха за първи път, събрани на едно място, истински съкровища: златни и сребърни съдове, блестящи апликации, украсени с филигран и емайл, луксозни трапезни съдове, златни нагръдници, сребърни наколенници, шлемове и копия и всичко онова, с което одриските аристократи и воини са си служили в земния и отвъдния живот. Церемониалните наколенници на одриския цар Сефт ІІІ от могилата "Голямата косматка". Сред експонатите са и лични вещи и въоръжение на тракийския цар Севт ІІІ, парадните му наколенници, невероятна пластична ризница на тракийски принц, сглобена от над 1600 отделни парчета от реставраторите на РИМ Ямбол и НИМ, целият представителен комплекс, придружавал мъртвия одриски принц, погребан между селата Златиница и Маломирово, златен нагръдник от с. Калояново, златни фиали от с. Тополчане и с. Даскал Атанасово, златна огърлица от Кабиле, сребърна фалера от Стара Загора и др. Артефактите, до които гостите на Националния исторически музей се докоснаха чрез изложбата, надминаха представите им им за нашите предшественици, създали великата Одриска държава - най-мощната държава в Югоизточна Европа през V - средата на ІV в. пр. Хр.                                       Златната огърлица от Синеморец. Изложбата е подредена с експонати от сензационните археологически открития през последните години, съхранени в Националния исторически музей, Националния археологически музей в София, Регионалния археологически музей в Пловдив, в Регионалните исторически музеи в Стара Загора, Ямбол и Сливен и Историческите музеи в Казанлък и Нова Загора. Съкровището от Равногор, края на III - началото на II в.пр.Хр. Представлява комплект за конска сбруя - юзда, сребърни мъниста, начелник и седем кръгли апликации от сребро с позлата . Изображенията върху апликациите се отличават със своя реализъм и одухотвореност и имат висока художествена стойност. Шест от тях представляват три двойки нееднакви бюстове на античните  богини Атина, Артемида и Нике. На седмата апликация е скулптирано крилато тракийско божество, загърнато в животинска кожа, с бръшлянови клонки на гърдите и венец на главата. Участието на музеите от Южна България с находки открити основно в равнинната територия между Стара планина и Родопите маркира ядрото на най-мощното тракийско царство, съградено от владетелите на племето одриси. Одрисите се споменават за първи път от старогръцкия историк Херодот по повод на похода на персийския цар Дарий І в края на VІ в. пр. Хр., когато предвижвайки се към скитите той преминава с войските си през техните земи. Одрисите властват върху територия заключена между планината Хемус (Стара планина) на север, на юг Родопа планина, на запад дн. Ихтиманска Средна гора , а на югоизток до долното течение на Хеброс (р.Марица). В своето близо пет вековно обществено развитие одрисите създават най-голямата държава в Югоизточна Европа, чийто разцвет до средата на ІV в. пр. Хр. сполучливо е наречена от съвременните историци империя (базилея). Целта на експонирането в залите на НИМ на тракийски съкровища от V – І в. пр. Хр. е да се покажат богатствата на одриската аристокрация – една обществена прислойка, съставена според старогръцкия историк Тукидид от „родовите люде” и парадинасти (принцове), които в обкръжението на великите царе на одрисите Ситалк (444 – 424 г. пр. Хр.), Котис І (384 – 360 г. пр. Хр.) и Севт ІІІ (330 – сл. 297 г. пр. Хр. ) винаги са били воини. Тези аристократи са били членове на царското семейство, които владетелите са назначавали като наследствени управители на новозавладени области. Тленните останки на представители на родовата аристокрация на одрисите разпознаваме сред десетките проучени богати подмогилни погребения, характерни с богат инвентар състоящ се от съкровища и пълно бойно снаряжение. Свещенна брадва - железен лабрис с позлата от района на с. Старосел, Хисарско Сред експонатите се открояват: златен нагръдник и апликации от с. Калояново, Сливенско; златна фиала, златни и сребърни апликации от с.Тополчане, Сливенско; сребърен киликс от с. Крушаре, Сливенско; част от златна огърлица от некропола на тракийския град Кабиле до Ямбол; бронзови наколенници и шлем от могилата „Голямата косматка”, Казанлъшко; бронзов шлем от с. Сборище, Новозагорско; златна фиала от с.Даскал Атанасово, Старозагорско, сребърна фалера с позлата от околностите на Стара Загора; железен лабрис с позлата от района на с. Старосел, Хисарско; бронзова броня от с. Бегово, Пловдивско.                                 Сребърния ритон от Златиница. Показаните предмети, които са достигнали до нас, благодарение на труда и постоянството на българските археолози са една малка част от богатствата, които е запазила земята на одриските царе. Със своето великолепие те илюстрират нивото на стандарта на древните траки, уменията на античните майстори да изработват прекрасни ювелирни предмети и оръжия. Златна глава на овен с издължен  завършек м. Герлово, Новопазарско ІV в. пр. Хр., Общо тегло 9,45 гр. Заедно с Италия и Гърция България е сред трите страни с най-богата древна култура в Европа. Изящната златна колесница от Синеморец, представляваща част от диадема на тракийска жрица, в момента също е в Националния исторически музей Накрая ще завършим с думите на един от нашите големи археолози проф. д.и.н. Николай Овчаров, казани през не толкова далечната 2010 година, по повод големите археологически открития в България от 2007 година, които остават значими и занапред: „От 2007 г. светът се захласна по културата на траките проф. д.и.н. Николай Овчаров "Вече свикнахме на чудесните резултати, с които всяко лято нашите археолози радват българите. Някои черногледци злословеха, че това са евтини медийни сензации, правени от учените, за да търсят средства за разкопки. Че хора като мен и Георги Китов си правят самореклама, водени от корист и суета. Но както е речено - "по делата ще ги познаете". Стотици хиляди хора от България и цял свят вече посещават Перперикон, Татул, Долината на тракийските царе, Старосел. Към тях успешно се насочват престижни европейски проекти, които постепенно ги превръщат в стълбове на бурно развиващия се у нас туризъм. Макар и със закъснение, държавата започна да разбира, че ние, археолозите, говорим не за спонсориране, а за инвестиране във великолепните паметници на историята. Защото заедно с Италия и Гърция България е сред трите страни с най-богата древна култура в Европа. И само ние не сме я превърнали в неизчерпаем източник на национално богатство. Няма да сгреша, ако кажа, че едни от ярките културни събития в Европа за изминалата година 2009г. бяха двете изложби на тракийската култура в Париж и Базел. На тяхното откриване присъстваха премиерът и президентът Георги Първанов, което показа нарасналото значение на древната история за българската държава. Само за три месеца прекрасната експозиция в известния музей "Жакмар Андре" във френската столица бе посетена от 97 500 души или по повече от 1000 души на ден. В централния печат на Франция излязоха цели 133 статии за изложбата, а медиен отзвук тя имаше и в САЩ, Белгия и Унгария. Не по-малък бе интересът в Швейцария, където великолепните произведения на тракийското изкуство бяха изложени в Античния музей на Базел. И през тази 2010 година успехите на българските археолози бяха редовно отразявани от българските и световните медии. Но за разлика отпреди, когато това беше свързано главно с откриването на отделни находки, сега започнаха да се появяват обобщаващи материали и цели филми. Така например на 1 септември централната немска телевизия ZDF и каналът Arte излъчиха в най-гледаното време 30-минутен филм за Перперикон На 23 септември темата за свещения град на траките край Кърджали влезе в едно от най-гледаните предавания във Великобритания. Според проучванията шоуто на Майкъл Пейлин всеки път се гледа от над 12 млн. жители на Обединеното кралство.”    Съкровището от Якимово, Монтанско Накрая отново ще припомним, че в последните години у нас усилено се заговори за културен туризъм и за огромния потенциал, който малка България с уникалната си история има в тази сфера. Хиляди са историческите паметници у нас, но ако има нещо, което може да бъде предлагано като завършен туристически продукт – тематична дестинация, включваща археологически обекти, музей и културна програма, съсредоточени на едно място, това е Долината на тракийските царе в региона на Казанлък, където се е простирало царството на одрисите – едно от най-развитите тракийски племена.   Изваяната от бронз, глава на цар Севт III, с очи от полускъпоценни минерали, намерена в предверието на храма под могилата Голямата Косматка Там се е намирало ядрото на най-мощното тракийско царство, съградено от владетелите на племето одриси - империята, която според гръцкията историк Тукидит в средата на първото хилядолетие пр.н.е. нямала равна на себе си в Европа, що се касае до богатство и мощ. Одрисите властват върху територия заключена между планината Хемус (Стара планина) на север, на юг Родопа планина, на запад дн. Ихтиманска Средна гора , а на югоизток до долното течение на Хеброс (р.Марица). В своето близо пет вековно обществено развитие одрисите създават най-голямата държава в Югоизточна Европа, чийто разцвет до средата на ІV в. пр. Хр. сполучливо е наречена от съвременните историци империя (базилея). Стенопис от Казанлъшката гробница , датираща от IV – III в. пр. Хр., където е бил погребан тракийския цар Ройгос, син вероятно на Котис или Севт III. И наистина - тематичната обиколка на тракийските гробници край Шипка, съчетана с посещение на изложбата на намерените в тях съкровища в залите на казанлъшкия музей “Искра”, един от най-старите, най-богатите и най-известните регионални музеи в България, е едно от най-невероятните познавателни, емоционални и духовни преживявания, които човек може да си представи, осъществено чрез досега до материалната култура на древните ни предци.  НЕВЕРОЯТНОТО СЪКРОВИЩЕ ОТ ОМУРТАГОВАТА МОГИЛА В СВЕЩАРИ Златото на гето-тракийския цар Котелас в село Свещари На 8 ноември 2012 в околностите на с.Свещари бе открита златна находка, за която се предполага, че е притежание на гетския владетел Котелас. 264 златни накита с общо тегло 1,8 килограма, били заровени при неговото погребение на това място край Исперих. Това е големият удар на ръководената от ст.н.с. д-р Диана Гергова от Археологическия музей на БАН експедиция от археолози през 2013 година. След 30 години работа в археологическия резерват "Сборяново" е открито златото на гетски владетел, закопано в недрата на т.нар. Омуртагова могила около IV век пр.н.е. Въображението на учените се пали особено от вида на 19-те некропола, най-висок сред които е т.нар. Омуртагова могила. За нея се смята, че е била донасипана по времето на прабългарския хан векове след отмирането на тракийската цивилизация. Точно от нейните недра експедицията на д-р Гергова извади уникалното златно съкровище. Пътят до безценната находка е изпълнен със символика. Археолозите стигнаха до древните артефакти в навечерието на Архангелов ден, когато християните почитат своите мъртви. Змия показала на учените пътя до златото. Влечугото изпълзяло от кухина в открития 15-метров земен насип. Диана Гергова и асистентът й Явор Иванов започнали да копаят в отвора. Те изравят пръстта с лъжичките за кафе, за да не повредят безценното съкровище. Така в късния следобед на 8 ноември 2012 г. те стигат до ковчеже с размери 40 на 60 см. В него са били скрити златна диадема, 4 гривни, пръстен с главата на Ерос, десетки копчета, пръстени и обеци. Предметите са изработени от северни траки - гети, и вероятно датират от края на IV - началото на III век пр. Хр. Голяма част от златните находки са златни женски украшения и бойни апликация за украса на боен кон. Сред тях с ювелирно изящество се откроява главата на миниатюрно конче, предназначено да краси сбруята на владетелския ат. Находката напомня статуетката на Златния Пегас, изровена преди 30 години в нива край близкото до Свещари село Вазово. Всички белези сочат, че златото е от времето на траките. Последвалите проучвания разкриват, че ковчежето с накити е принадлежало на тракийския владетел Котела. Той царувал в земите на гетите преди близо 25 века. Вече е установено, че в района на "Сборяново" през IV-III в. пр. н.е. е бил разположен административен център на тракийска династия. Особен интерес сред златните предмети  представлява златната апликация на глава на богиня. Тъй като стана дума за бойна украса, това със абсолютна сигурност е изображение главата на богинята на войната Атина, носейки боен шлем (коринтски тип) с украса от два бойни коня отстрани. Владетелят на гетите Котелас дал в името на мира своята дъщеря Медопа за дъщеря на Филип, бащата на Александър Македонски. В царския двор на Филип в Пела Медопа била нарича Меда, а Стефан Византийски в своя лексикон твърди, че Филиповата съпруга се наричала, вероятно по прозвището й - Гетида. Това са малка част от известните исторически факти около цар Котелас.     Приказната диадема от съкровището. На 07.11. 2012 г. в западната половина на могилата, на дълбочина 8 м. от повърхността е открита кухина – отпечатък от дървено сандъче с размери 50 х 50 см. В него са били положени: комплект от женски накити – диадема със скулптирани изображения на фантастични създания с лъвско тяло и женски глави и бюст, които водят шествие от лъвове и пантери Намерени са още четири спирални гривни и златен пръстен с релефно изображение на Ерос, комплект от над 200 апликации към конска сбруя – начелник с протоме на кон, кръгли апликации с глава на Атина, други с растителни мотиви, с женски глави, с полуцилиндрична форма и др. фини апликации с филигранна украса или с емайл, както и стотици миниятюрни кръгли и цилиндрични мъниста. Открити са и множество златни нишки, принадлежащи на златотъкана материя, която е била положена като трети дар. По думите на Йорданес пък в неговата "Гетика" гетския владетел Гудила (Готила) дал на Филип своята дъщеря за постигането на политически мир и скрепяването му с династичен брак. Сандъчето е било положено в насипа на могилата в етап от насипването й, като дар, съпътстващ душата на погребания гетски владетел Котела, известен като съюзник на Филип ІІ Македонски в общата им борба срещу скитите от 339 г. пр. Хр. Тракийското златно съкровище от Свещари е изложено за посетители в Националния археологически музей. През 2015 г. съкровището  се включи в изложбата на тракийските съкровища в Лувъра  .Според изчисленията 4 млн. посетители са видяли тракийските съкровища, открити по българските земи, изложени в зала "Ришельо" на световноизвестния музей Лувъра в Изложбата „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България“ . Всички тези съкровища, за които ви разказах,  са изработени от високо развита цивилизация, с ниво на технология, немислимо според представите ни за технологиите, съществували през бронзовата епоха, която общност според някои учени е снабдявала по това време цяла средна и южна Европа с ценния златен метал.„Златните предмети от тракийското изкуство и най-известните Ви съкровища - Рогозенското, Вълчитрънското, Луковитското и Панагюрското карат да бледнеят златните предмети от времето на Троя и Микенската култура” . в. „Гардиан”- Лондон КРАЙ