Църквата "Св. Параскева" е един от най-забележителните храмове в столицата. Третата по големина църква в София е дело на архитекта Антон Торньов и е осветена през 1930 година, като довършителните работи продължават до 1940 година. Архитектът разказва в детайли за забележителния строеж и съпътстващите го трудности в специална статия, публикувана в списание "Архитект" (година III, брой 3-4). Материалът е любезно предоставен от Ник Ангелов. Новопостроеният храм "Св. Мъченица Параскева" Архит. А. Торньов През април т. г. се освети новопостроеният храм в София, на ул. ул. Раковска, Ц. Симеон и ул. Бенковски. Както му е редът у нас, освещението мина и замина, без да се помене нито за архитекта, нито за неговите сътрудници. Аз не се очудвам на това, защото мен ми е много добре известна българската действителност, но ако го правя въпрос, то е само за знание на младите колеги, които тепърва трябва да свикнат с тая действителност. За да бъде това така, виновни сме до някъде и ний, българските техници, защото ний не считаме за нужно, в даден случай, да запознаем обществото с нашата техническа работа — с нашето творчество. Разбира се, че за тая си незаинтересованост ний скъпо и прескъпо плащаме, защото във време на нужда от моралната помощ на обществото, то с право ни запитва: ами вий какво сте направили, какво сте създали ? —Ний не ви познаваме!— Горните няколко реда са отговор на мнозина млади колеги, които се оплакват от тая сурова българска действителност. Наскоро осветеният храм св. М. Параскева е построен от настоятелството при старата черквица св. Мъченица Параскева „Самарджийска", находяща се на ул. Мария Луиза, тъкмо срещу ул. Нишка. Старата черквица е посветена на самарджийския еснаф, защото той ще я е преустроил, украсил, и тоя еснаф я е и поддържал. Някога нашите еснафи са се надпреварвали да строят със свои средства коя от коя по-хубава черкви, и една от така застроените черкви в стара София е и св. М. Параскева „Самарджийска". Споменавам по-горе, че черквицата ще е преустроена, защото първоначалната стара черква е с повече от 2 метра под терена и строежът й е доста груб — от речни камъни и широки тухли, което показва, че тая черквица е много стара, и е твърде възможно да е по старост еднаква с параклисите в Беренде и Калотина, с които по строежа си е много сходна. При преустрояването тя е разширена от западната и южната си страни с притвори, които са с няколко стъпала по-високо от дюшемето на старата черквица. Старата първоначалната черквица е еднокорабна постройка, с един олтар, и външни размери на кораба с олтаря около 6 м. на 11 м., засводена е масивно, и има височина от дюшемето до свода около 5 м. Тъй като старата черквица е доста отдалечена от енорията си, а и при това е съвсем маломерна, за да може да обслужва енорияшите, то черковното настоятелство е закупило новото място, на което е застроен новият храм, и през 1912 год. обяви местен конкурс за изработване на проект за новия храм. Тъй като в това време се строеше и храм-паметникът Александър Невски, то в конкурса взеха участие и завеждащите храм-паметника двама руски архитекти. От постъпилите 12 проекта журито намери, че три проекта отговарят на програмните изисквания и следва да се премират с I, II и III премии. Журите бяха едногласни за даванието I-ва премия на пишещия тия редове, обаче не можаха да се съгласят относно градиранието на наградите за втория и третия проекти. Поради недоразумението в журите относно градиранието на проектите за II и III премии, въпросът се проточи, докато настъпиха непрекъснатите войни, и конкурсът не даде никакъв резултат, изключително по вина на журито. Интересното е, че в тоя конкурс някои от журите не можаха да се освободят от личната си заинтересованост и отидоха дотам, че манифестираха пред настоятелите своите познания по черквостроението, като им поднасяха свои скици, по които трябвало да се застрои бъдащият храм. Макар това да е доста отдавнашна работа, аз я припомням на младите колеги, за да разберат, че и в онова време пак са се намирали колеги, които за лични облаги са боравили с нечисти ръце в конкурсното дело! След войните, настоятелството обяви през 1921 год. нов конкурс с едничка премия, състояща се във възлагането на ръководството на строежа. Единствената първа награда се даде на пишещия тия редове, като му се възложи строежът на храма. Западно лице Награденият с I-ва премия проект е значително отклонение от строените досега у нас черкви. Докато досегашните ни черкви, в множеството си, са дълги — кръстовидни, с по един или три кораби, тук храмът е проектиран в централна форма, в каквато форма е старохристиянската черква в Равена. Даже премираният проект с 1-ва награда от първия конкурс през 1912 год. за същата черква, и той имаше трикорабна кръстообразна форма. Централната еднокуполна форма се въвежда за сега за пръв път у нас, и докато привикнем на тая форма, ще има доста да се борим с навика и традицията. За да се възприеме централната едно-куполна форма за храма св. М. Параскева, главният и основният мотив е бил, че при дългата трикорабна досегашна форма на нашите храмове липсва необходимата прегледност, а главно че никога богомолците не могат да бъдат под окото на свещенодействуващия. Многото и дебели колони винаги са представяли една голяма пречка за вътрешната прегледност на храма, и затулените от тия колони места винаги са смущавали, както богомолците, така също и свещенодействуващите лица. Не ще съмнение, че централната еднокуполна форма далеч превъзхожда, в това отношение, старата дълга форма. В централната еднокуполна форма е използувано пространството до максимум, когато в дългокорабната форма такова използуване никога не може да се постигне. Един важен въпрос, който ме е занимавал и който ще занимава мнозина от колегите, които боравят с черквостроение, е въпросът за камбанарията. Традиция е в нас камбанарията да съставя част от черквата, и да е архитектонично свързана със самата черква. Като казвам традиция, разбирам това за новопостроените черкви след освобождението ни, защото преди освобождението повечето черкви са без камбанарии, или пък камбанариите са застроени съвсем отделно от черквата. При дългокорабната форма комбинирането на камбанарията с останалата черква е получило донякъде едно разрешение, при все че не съвсем задоволително, но при централната еднокуполна форма комбинирането на камбанарията с останалата черква е един труден въпрос, и на мнозина колеги, които боравят с черквостроение, тоя въпрос ще им създаде доста грижи. При готическия стил разрешението на тоя въпрос е напълно постигнато, защото високо възвисената в небесата кула-турм на готическия храм заема господствуващо положение по отношение кораба или купола на храма, и тоя турм - камбанария е единствената притегателна точка за окото; и той е който дава характер на постройката, той е който оставя неизличимо впечатление в окото на зрителя. Източно лице При нашата дългокорабна форма на черквите, строени след освобождението ни, камбанарията винаги е била не в пълна хармония с останалата постройка на черквата, и често пъти камбанарията не може напълно архитектонично да се свърже с останалата постройка. Даже и при най-щастливото архитектонично съчетание, често пъти архитектът трябва да разрешава трудния въпрос: на кой обект да даде предпочитание — дали на куполата, или на камбанарията. Разбира се, че това затруднение ще срещне призваният архитект, който се вживява в творчеството си. За обикновения копировач тоя въпрос е най-лекият, пък и в най-многото случаи тоя въпрос никак не се има предвид при копирането и при проектирането. Поради това, почти при всички наши черкви, застроени след освобождението, външната разработка и комбинация на масите е такава, че рядко ще се срещне черква, гдето да е подчертана мисълта на проектанта — да създаде един господствуващ обект на постройката, било в камбанарията, било в главната купола, както е това в домовете на готиката. Даже и при столичния величествен храм-паметник тая задача не е напълно щастливо разрешена. Нека да споменем, че в проекта на руския талантлив архитект Богомолов, чийто проект за храм-паметник при с. Горки в Русия беше донесен, за да послужи при постройката на нашия храм-паметник Александър Невски, тая задача беше много талантливо разрешена. В проекта си архитект Богомолов извишаваше камбанарията по начин, както е това при готиката, и по тоя начин придаваше на кулата-камбанария доминиращо място. За това му щастливо разрешение доста са му помогнали и източните заострени руски форми. Южно лице При нашия черковен стил, който засега е още с византийска канава, трудно може да се разреши тоя въпрос при меката линия на нашите строителни форми. При черквата св. М. Параскева, проектантът се е помъчил да даде едно по-особено рационално разрешение на въпроса за господствуващия обект на храма. Тук е пожертвувана камбанарията, за да се даде на куполата доминиращото значение във външността на храма. Камбанарията е проектирана като полуцилиндър, прилепена към главната постройка, преминаваща постепенно в куполовидна форма. В общия външен изглед, при все че камбанарията е достатъчно подчертана, тя пак не представя нещо самостоятелно, а по-скоро изглежда като декоративна форма към общата маса на храма. От комбинирането на масите се вижда как проектантът се е старал на всека цена да подчертае мисълта си — да придаде на главната купола първенството. Проектантът мисли, че по тоя начин, като е изтъкнал надмощието на главната купола за сметка на камбанарията, се е доближил до правилното разрешение на тоя капитален въпрос — относно съотношението в масите на тия два главни обекта — куполата и камбанарията. /Втора част/