Едно от най-важните събития в живота на хората е сватбата. Така е днес, така е било и в Стара София. Най-колоритни били селските сватби, те продължавали по-дълго и по-тържествено от градските. За тях пише и Райна Костенцева в книгата си "Моят роден град София": "Щом се чуеше прословутото "Иху-ху!", знаеше се, че минава селска булка и на сокака се стичаше младо и старо да се подиви на това зрелище. Булката минаваше, седнала в пълна със сватбари каруца, която преминаваше с буйна шумотевица. А и самата каруца представляваше странна гледка. Един вдигнал в десницата си високо трикольора, друг удря в тъпана с все сила, трети писука с мазната си гайда, четвърти надува зурлата така силно, че вратните му жили се опъват като въжета. Цялото множество викаше непрекъснато "Иху-ху!". След тази каруца понякога следваше и друга, претоварена с чеиза на булката..." Разбира се, централно място заемала булката, която полагала извънредни усилия, за да впечатли с премяната си. Особено живописни били невестите от софийските села. Интересно описание на софийската булка, макар и леко иронично, намираме отново при Райна Костенцева. Там тя пише така: "Селската млада булка представляваше от себе си едно чудато явление. По натруфеност и украшения приличаше на кукер. Сякаш не я водеха на венчавка, а да кукерува. Окичваха я с всички видове украшения, които познава селянката, и преди всичко - с гъстия косичник пред лицето, закриващ го като плътна мрежа. С тази безвкусна претрупаност тя не приличаше на булка, а на някакво странно плашило за деца. Косичникът излизаше под факела, украсен с мъниста, жълтички, изкуствени и естествени варакосани цветя, цветни топлийки и др. От врата й до самите гърди се спускаше дву- или триредна низа с пендари - златни или позлатени. Децата тичаха подир такава невеста като подир мечка." Горната снимка е публикувана в едно американско списание преди стотина години. Оригиналният текст под фотографията гласи: "Маска от цветя прикрива руменината на тази българска булка. Целият художествен усет на булката е концентриран върху украсата на главата й. Бедна или богата, тя се старае да я направи толкова величествено масивна, колкото главата й може да понесе. За щастие, този гигантски цветен товар и булото от пендари не се носят дълго, а скоро се сменят с друга по-популярна и определено по-удобна украса за главата - обикновен венец от цветя и листа." Постепенно нравите се поевропейчили, възприели се нови обичаи. Променила се традиционната софийска сватба, променили се и булките... Още за кореняшката сватба можете да прочетете тук.