Перфектният ванилов сладолед е този, който можете да си приготвите у дома! Лесен, вкусен, с копринена текстура, приготвен само с 3 или 4 съставки.

нуга сладолед

Това е сновна рецепта за сладолед във френски стил, при който се приготвя крем англез с ванилия и се допълва със сметана. Възможно е да се обогати с различни продукти и други аромати за допълнителен вкус и текстура. Сладоледът във френски стил е по-богат и кремообразен и лесен за приготвяне в домашни условия. Рецептата е с навигация за приготвяне със и без машина за сладолед.

нуга сладолед

Вчера видях две баби да седят пред един блок на пейката, но не онези старите баби от едно време със забрадките, а две градски баби - модерни, дето им стърчи телефона от джоба и космодиска на гърба. И двете бяха седнали на лек припек, обсъждай нещо разпалено, като си попушваха цигарки. Стана ми толкава интересно! Зачудих се, какви ли ще са бабите на бъдещето. С татуировка "stay true"на глезена и три реда чужди мигли, защото по нейно време е било готино. Как се промениха бабите, които аз познавах и колко е интересно да наблюдаваш палитрата на времето. Изведнъж тези "печени" баби ми се сториха по-близо до мен и моята приятелка Ванчето, с която обичаме да бистрим философски теми докато посръбваме коктейлче отколкото някои тинейджъри, придвижващи се на необясними за мен самодвижещи се бордове. Колко е вълнуващ живота и каква привилегия е да имаш щастието да го наблюдаваш. Често виждам хората как се гневят срещу всичко ново, а забравят, че и всичко познато някога е било ново. Младостта се крие в това да може да се адаптираме към новото и различното. Да може да се насладим на нови идеи и виждания, да изживяваме мига и духа на времето такова каквото е. И така, прибрах се у дома и набързо "врътнах една шайба" на Ванчето, която тъкмо беше приспала бебето. Говорихме си, смяхме се, самокрикувахме се, разказвахме си за нашето ежедневие и какви гафове правим и до ден днешен, а уж сме големи хора и трябва да сме наясно с живота Още по-мило ми стана. Макар и с нови и различни хора, историите на света винаги ще са едни и същи. Любовта пак ще се изразява с внимание и грижа, а приятелството винаги ще бъде радост за всеки, който го има, дори да се "предава" чрез телеграми, писма, есемеси или просто телефони обаждания по месинджър. Спомних си как с Ванчето обичахме да си хакваме сладичко с кафето след работа и реших да спретна едно носталгично кремче, което знам от леля ми Блага от Пловдив. Тя и до ден днешен го приготвя по същия начин и когато реша да й отида на гости, то е налично - я на крем с орехи, я пък под формата на бисквитена торта. Никога не й отказвам, особено когато го гарнира със сладолед. И защото всяка класика може да се прероди в нещо ново, реших да украся кремчето така, че да пасне и на третия етап от предизвикателството на Кикоман, в което от мен се иска рецепта за десерт, в който да откриете скрита формата на бутилката КИКОМАН. Можете ли да я видите някъде В десерта? Ако е така, цените приятелството като мен и искате да ме подкрепите в състезанието на Кикоман, а същевременно да спечелите и награди може да го направите много лесно ето така: 1.Харесайте моята публикация на фейсбук страницата ми тук и 2. публикувайте като коментар към нея снимка, на която сте открили емблематичната бутилка на Kikkoman, ( Снимката може да е от моите рецепти, които ще ви представям от кампанията и разпознавате символа в оформянето на храната, символ от природата или около вас) или пък дори може да приготвите или нарисувате нещо сами, в същата форма. Вашите снимки и харесвания са важните в случая и с всяко едно от тези действия ви гарантират участие в томболата за наградите! Освен това, на 21 октомври започна националната есенна на кампания „Храната обича Kikkoman“, която ще продължи до 17 ноември и ще раздаде още 84 страхотни кулинарни награди за най-големите фенове на кулинарията. Може да се включите и в нея, за да се пробвате за още награди: А сега, разгледайте внимателно моите снимки, ако виждате някъде нещо в украсата на десерта, който ви напомня и прилича на дозатора, споделете бързо снимката и под поста, водещ към линка. Ако пък искате да покажете на Кикоман, че сте майстори - кулинари и заслужавате награда, пригответе нещо сами и пак го публикувайте под същия пост. Играта ще трае общо 4 седмици, като ни остава само още една рецепта. Времето лети и скоро ще се обявяват наградите, но дотогава нека да ви подкупя с един от най-любимите ми семейни десерти - карамеленият Крем на леля Блага. Всичките чашки от снимката сама си изядох и не ме е срам да го призная. Ето и рецептата; Необходими продукти: 600 мл прясно мляко 100 г захар 1 ч.л. соев сос Кикоман 4 с.л. брашно ( с купка) 2 бр яйца 1 ванилия За украсата: шоколадов топинг малини орехи Започваме като карамелизираме захарта на котлона в подходящ съд. В купичка разбиваме яйцата, брашното и ванилията. Добавяме малко от млякото, така че да получим смес като боза. През това време захарта ни се карамелизира постепенно, като може да разбърквате леко, за да става равномерно и да добие красив кехлибарен цвят. Когато е готова дръпнете от огъня и добавете соевия сос, като ще тръгне да се пени, а вие разбърквайте енергично. Върнете карамела на котлона и изсипете прясното мляко. То ще стегне карамела моментално, като аз го повдигнах леко за снимката, за да го видите. Намалете котлона и оставете карамела да се разтвори в горещото мляко, като разбърквате от време на време, за да помогнете на процеса. След като карамелът се разтвори напълно, млякото ще придобие този хубав тофи отенък и ще тръгне да завира повторно. Прибавете малка част към яйчената смес на тънка струйка, за да изравните температурите, а после прехвърлете пък яйчената смес отново в касеролата на котлона и и разбърквайте енергично. Кремът ще тръгне да се сгъстява, а аз започвам да си правя пъклени планове как ще изгреба целия крем оставащ по съда и бъркалките. Прехвърляме го в чаши и го украсяваме по желание след като изстине - орехите са задължителни! Въпреки семплия си вид, десертът ми наистина един от любимите и ако искате да се убедите в това - просто го направете - още тази вече - навярно имате продуктите у вас! Страхотно е да те чака чашка охладено кремче в хладилника в края на работния ден или след вечеря, а моето така и не дочака Ваничка, но пък затова ми беше много приятно да си го хапвам, докато си лафим с нея. Ако го приготвите - ще съм доволна. Ако го приготвите за награда на Кикоман - вие ще сте доволни! Още веднъж, подкрепете мен и себе си в две лесни стъпки : 1.харесате поста във фейсбук тук и 2.коментирате под него със снимка, вдъхновена от дозатора на Кикоман. :) ( може да е от моите или да създадете своя собствена) Прекрасна, усмихната и много вдъхновена седмица, приятели! п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!

Е, кой не обича сладолед?! Домашен сладолед (базова рецепта) 3 яйца, разделени на жълтъци и белтъци 150 г пудра захар 300 мл течна готварска сметана 30-35 % масленост ванилова есенция (по желание) …

Доста трудно станах тази сутрин, а това е малко нетипично за мен. Обикновено съм като навита пружинка и си проверявам телефона няколко пъти преди да е звъннала алармата, защото знам, че започва да се разсъмва. Тази сутрин обаче съм дезориентирана и умът ми се рее в най-различни посоки от задачите, които трябва да свърша, до нещата, които трябва да сготвя, а и да пусна рецептите, които съм наготвила вече и съм ви обещала. В последно време всичко което сготвих, дори експериментите ми се получих идеално от първия път. Радвам се, че въпреки липсата на време и снимките ставаха толкова апетитни, колкото и ястията, или поне така си ги оценявам аз :) Така, уверена във възможностите си да жонглирам по сто неща наведнъж реших, че е време да ви приготвя първата искана от вас и обещана от мен рецепта за годината - крем карамел. Едва ли има по-лесен сладкиш, който с лекота може да ти скъса нервите, ако без причина стане на шупли. Направих го както винаги, по старта рецепта на мама, която не е разочаровала никого досега и накрая, може би защото е за снимки, забелязах, че са се образували малки балончета тук-таме. Не са много, както се вижда. Не си помогнах много за гладката им повърхност обаче, като за да ги извадя по-бързо натиках ножче по ръба на формата. И докато седях пред тази вкусотия чудейки се дали да не оставя снимките за друг път, хапнах си една лъжичка от перфектният хладен крем, с ухание на карамел и си казах " Той е чудесен, такъв какъвто е!" Сетих се и за Рудолф ван Веен, когато веднъж сервира карамел на шупли без да му мигне окото и дори не направи малък коментар по темата. Просто го поднесе грациозно и с увереността, която само един истински готвач може. А моят дори не беше толкова зле ;) Затова реших да го представя по най-изкусителния начин и всеки малък недостатък да остане на заден план сред цялата вкусова композиция, която да радва окото. Това също е нагласа и умение, което ще си спести много грижи в кухнята :) А ето и самата рецепта: Необходими продукти 6 бр. яйца 1 л. прясно мляко ( леко затоплено) 1 ч.ч. захар ( плюс още за карамела) 1 ванилия Тъй като нямах много място в хладилника, направих половин доза този път, но съм написала пълната доза, която прави майка ми от години, а след това и аз. От половин доза ми излязоха общо 5 шолички и половина, като моите са по-малки от тези на мама. Нейните са доста стари и с по-голям размер, но не знам дали се продават още от тях. От пълната доза на нея и излизат около 10 броя крем карамел. Приготвянето му е много лесно: Разбиваме яйцата със захарта на крем. След това слагаме около една пълна чаена лъжица захар на дъното на шоличките и я карамелизираме на котлона. За целта ползвайте ръкохватка, тъй като шолите се нагряват лесно, а пък тръгне ли захарта да се карамелизира, за да не е на едно място, на я разбърквайте с лъжичка, а просто раздрусайте чашките с въртеливи движения, така че разтопения карамел да се слее с не разтопената захар. Достигне ли красива кехлибарен цвят, махнете от котлона и оставате да се охлади. Прибавете към яйцата леко затопленото прясно мляко и разбийте още една минута, а накрая сложете и ванилията. Карамелът в шоличките е стегнал бързо и отгоре изсипваме от яйчената смес. Най-добре е да изсипвате директно от съда, а не с черпак, защото да образувалата се на повърхността пяна, ще се отделя сама и няма да пада в чашите. Редим шоличките в подходяща тавичка и доливаме студена вода до половината на чашките в тавичката. Пъхаме да се пекат на около 150 градуса с вентилатор за 40-60 минути. Най-важният елемент е водата да не завира, тъй като така се получават шуплите. Проверявайте крема, и щом получи хубав кафяв загар на коричката отгоре, а разклатите ли леко тавичката, течността вътре се усеща по-тежка, макар и все още рядка, значи е готов. Дори да не стана идеален като друг път, реших да превърна дефекта в ефект и поднесох кремчето с поръска от счукани ядки и бонбони тофифи. Ако и вие като мен се чувствате изцедени още в началото на седмицата и червената луна, затъмнение и ретроГАДния Меркурий ви кроят отпадналост в следващите дни, нека ги преборим с чашка вкусно удоволствие в края на работния ден. Хубавото на кремчето е, че може да си ни чака в хладилника през цялата седмица и да бъде все така вкусно и свежо всеки ден - идеален десерт за работната седмица. А вие останете на линия, защото в сряда и петък ще има две рецепти, които са страхотни и ще искате да приготвите обезателно ! Сладка седмица, приятели! Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!

Продукти за блата: 3 големи яйца 3/4 ч.ч захар 2/3 ч.ч пюре от тиква ( пюрирана печена или сварена тиква ) 3/4 ч.ч + 1 с....

За около 1 литър сладолед Продукти 130 грама черен шоколад 70 грама млечен шоколад 450 милилтра прясно мляко 200 милилитра...

Тези десерти не са нищо особено освен, че са бързи и приятни за лятото, но съм обещала на едни дами да ги напиша . Сутрин пък са една м...

Необходими продукти: 500мл пълномаслено мляко 3 яйца 100 г захар 1 шушулка ванилия 400мл сладкарска сметана - 30% масленост 1 консерва подсладено кондензирано мляко 100 г захар В подходящ съд разбиваме яйцата със захарта. Затопляме леко млякото, в което сме прибавили семенцата от шушулката ванилия. Добавяме половината мляко към разбитите яйца на тънка струйка. Сипваме ги към останалото мляко и варим за няколко минути на бавен огън. Оставяме яйчената смес да се охлади много добре. В друг съд разбиваме сметаната със захарта. Смесваме с яйчената смес и продължаваме да разбиваме с миксера на пухкав крем. Добавяме и кондензираното мляко. Тук си направих един експеримент. Около половината от сместа прехвърлих в една кутия. Останалата смес изсипах в друга кутия, към която добавих разтопен на водна баня 100 г натурален шоколад. Необходимо е да се разбива сместа с миксер на всеки 2 часа, за да не се образуват ледени кристали. Аз го разбивах три пъти и после го оставих вече в камерата за цяла вечер. На следващия ден имаме прекрасен домашен ванилов сладолед и опит за какаов сладолед. Да ви е сладко! Източник: тук

Много ме забавлява съжителството на различни по произход думи в това заглавие, но приветствам италиано-турския завършек в полза на крайния резултат. Рецептата е доста разпространена и има защо. Всъщност при мен сладоледът се получи случайно - просто забравих чашите с желирания крем във фризера. И това много ни хареса. Та да не бъбря излишно, минавам към рецептата: За 6 броя порции (чаши): 150 грама тъмен шоколад 70% какао 400 гр сладкарска сметана 300 г прясно мляко 80 грама захар 1 /10гр./пакетче желатин на доктора Шам фъстък или лешници за украса Начин на приготвяне: Накисваме желатина в студена вода за 10 мин. Затопляме млякото и разтваряме в него захарта. Разтопяваме шоколада на водна баня и го смесваме със сметаната, която предварително сме затоплили. Бъркаме докато получим хомогенна шоколадова смес. Прибавяме топлото подсладено мляко и продължаваме да бъркаме. Сместа не бива да завира. Отдръпваме съда с шоколадовата смес и стопяваме на водна баня желатина. Прибавяме втечнения желатин към шоколадовата смес и бъркаме до пълното му разтваряне. Изсипваме леко охладената смес в подходящи купички или форми и охлаждаме поне 4-5 часа в хладилник. Ето и историята на сладоледа в този случай. Тъй като ми се стори, че сместа не е стегнала добре, поставих купичките във фризера. Запичаме натрошения шам фъстък (лешник) за няколко минути на тиган или в микровълнова и украсяваме готовия шоколадов крем. Наслаждавайте се!

Привет, приятели! Днешната рецепта е за любимо мое сладко изкушение в горещините. Тази година все още не са ни нападнали критично високите температури и дано да си остане така, но никога не е излиш…

Здравейте, приятели! 🤗Слънчицето най-сетне се усмихна и това ме мотивира да приготвя най-лесния и вкусен сладолед, само с две основни съставки. 👩‍🍳🍨🥄🌞Принципно се нарича ванилов, но тъй като вчера …

336K views, 6.6K likes, 115 comments, 2.1K shares, Facebook Reels from Lora Travels: Обичам сини сливи в десерти. Тази рецепта знам от леля Мария. Много са вкусни, особено когато са охладени. Тя ги...

Много ме забавлява съжителството на различни по произход думи в това заглавие, но приветствам италиано-турския завършек в полза на крайния резултат. Рецептата е доста разпространена и има защо. Всъщност при мен сладоледът се получи случайно - просто забравих чашите с желирания крем във фризера. И това много ни хареса. Та да не бъбря излишно, минавам към рецептата: За 6 броя порции (чаши): 150 грама тъмен шоколад 70% какао 400 гр сладкарска сметана 300 г прясно мляко 80 грама захар 1 /10гр./пакетче желатин на доктора Шам фъстък или лешници за украса Начин на приготвяне: Накисваме желатина в студена вода за 10 мин. Затопляме млякото и разтваряме в него захарта. Разтопяваме шоколада на водна баня и го смесваме със сметаната, която предварително сме затоплили. Бъркаме докато получим хомогенна шоколадова смес. Прибавяме топлото подсладено мляко и продължаваме да бъркаме. Сместа не бива да завира. Отдръпваме съда с шоколадовата смес и стопяваме на водна баня желатина. Прибавяме втечнения желатин към шоколадовата смес и бъркаме до пълното му разтваряне. Изсипваме леко охладената смес в подходящи купички или форми и охлаждаме поне 4-5 часа в хладилник. Ето и историята на сладоледа в този случай. Тъй като ми се стори, че сместа не е стегнала добре, поставих купичките във фризера. Запичаме натрошения шам фъстък (лешник) за няколко минути на тиган или в микровълнова и украсяваме готовия шоколадов крем. Наслаждавайте се!

Ако и вие като мен разполагате с повечко портокали, не пропускайте да си направите този ароматен, сладък сос (или сироп), който може да ползвате за заливане на сладолед или сервиране…

Днес ще ви представя невероятния сладолед Нуга. 😋🍨🥄Опитвала съм го в заведения и завладяна от разкошния вкус, реших да го приготвя вкъщи. Успешната рецепта взех от Кремена Русева, за която и благод…

Домашен сладолед с дулсе де лече и фъстъчено масло

Наближава лятото,а в горещините кой не би искал да се разхлади с един сладолед.В блога ми има няколко чудесни рецепти за сладолед,но тоз...

За такъв краен фен на сладоледа като мен е изненадващо, че нямам много рецепти за сладолед в блога, но затова си има и причини. Когато обичаш сладолед като мен, а това не е обикновена любов, а истинска и чиста, такава, която съществува много рядко, не се задоволяваш с всякакъв вид и вкус на това хладно изкушение. Ако можех и да работя като нещо подобно на сомелиер ( сладолиер, например) и само да опитвам от тях по цял ден, пак няма да ми втръсне. Ето защо и не смея много да посягам на такива рецепти, особено ако не мога да си гарантирам онзи кремообразен и нежен вкус на истински вкусния сладолед. Освен, че нямам специална машина за този тип десерти у дома, винаги ме е човъркало и усещането да похарча продукти за 10 лв, за да направя малко сладолед, който в магазина е 3 лева. Няма какво да го захаросвам - скръндзавила съм се по този повод не веднъж, пък и мързела си е казал своето. Но всичко си има своя край. Той обикновено настъпва, когато е време за нещо ново и най-вече когато се появи нещо подходящо. Попаднах на рецепта, която ме изненада с различния си метод на приготвяне, а пък аз го доразвих и така получих най-вкусния сладолед, който съм опитвала от известно време насам. По правило трябва да хваля всичките си рецепти, които публикувам, но наистина тази ми грабна скръндзавото и мързеливо сърчице. Обичам ментов сладолед, обичам и страчатела, но комбинацията е просто неземна. Винаги съм смятала, че този вкус няма как да се постигне без някакви изкуствени есенции, но сега съм просто смаяна от резултата, който се получи по този толкова лесен и естествен начин. В комбинация с малките парченца шоколад, този сладолед е всичко, което искам от живота в този момент. За мой "ужас" майка ми намина вчера и го опита, при което заяви, че днес ще изпратят кола от работата за да го вземе. Разбирате ли колко е вкусен? Толкова, че направо ми го "отвличат", без да мога да кажа нищо по въпроса. Но не мога да се оплача - ако има как сладоледеното щастие да зарадва повече хора днес, със радост ще го споделя, а пък аз вече се захванах и си правя втора порция, като ще видя дали няма да експериментирам и с някой друг вкус. :) Но ето и самата рецепта : Необходими продукти: 2 ч.ч. прясно мляко 2 ч.ч. течна сметана за разбиване 1 ч.ч. захар 2 с.л. царевично нишесте 6 стръка мента 60 г тъмен шоколад Започваме като в касерола смесваме захарта и нишестето. Аз сложих малко по-малко захар, може би около 2/3 ч.ч, тъй като ми се видя много, пък и имах да доизразходвам една чаша подсладена сметана. Прибавяме млякото и едната чаша сметана. Разбъркваме добре и слагаме на котлона. Бъркаме с телена бъркалка, докато сместа тръгне да завира и да се сгъстява. Не е нужно да е много енергично, но да е постоянно, за да не залепне за дъното част от крема. ( И внимавайте да не загори, тъй като ще промени вкуса си) Готовият крем е гъст, но не прекалено. Изсипваме го в купа, а под нея поставяме друга, в която сме сложили лед, за да подсилим охлаждането на сместа. Пъхаме измитите и подсушени клонки мента, които ще пуснат от аромата си в топлия крем. Оставете ги около пет минути, но имайте предвид, че колкото повече стоят, толкова по-силен ще става и ароматът, затова не прекалявайте. След като кремът леко се охлади, го поставяме в хладилника да изстине напълно. След това разбиваме останалата ни чаена чаша сметана ( тази бе неподсладена при мен) на твърд сняг. (Аз добавих малко зелена хранителна боя, в името естетиката на снимките, но не е задължително да го правите ) Започваме да добавяме малко по малко от студения крем, докато получим еднородна смес. Изсипваме в подходящ съд и прибираме във фризера. От тук насетне следва разбъркване на сместа на ръка първо след около час, а след това на по-често, тъй като започва да се кристализира по-бързо. Когато сладоледът тръгва да се сгъстява и охлажда, разтопяваме шоколада в микровълнова или водна баня и го изсипваме по време на едно от разбъркванията, като е добре да е на по-малки нишки. Разбърквайки шоколада веднага се втвърдява от студа и стават малки парченца. Разбърквайте сладоледа колкото пъти решите преди да го оставите за постоянно в камерата, но накрая е хубаво да го оставите да се отпусне малко на стайна температура преди да сервирате. Това мисля, че е първата рецепта от много време, която пускам, в която снимките са направени буквално минути преди самата публикация, но всеки момент чакам "крадците на сладолед" да ми го вземат :) Влюбих се в тази рецепта не само като вкус, но и като метод, а и няма включени яйца, което също ще е плюс за някои. Сигурна съм, че ще може да се приготви и във веган вариант, с ядково мляко и кокосова сметана например. Знам, че бях обещала рецепта за сладолед от много време на някои от вас, на други рецепта с мента, на трети - просто по-леки летни десерти...и както винаги, кажа ли нещо, правя го! За мен е огромно удоволствие да съм полезна на моите читатели! Усмихнати почивни дни, приятели! Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!

Когато нямам настроение да се занимавам с приготвяне на сложни десерти, винаги се обръщам към този десерт “Наполеон в чаша”. Просто ненадминат! След две минути...

Изключително лесен за приготвяне домашен сладолед, с безброй комбинации като вкус и аромат! Базови продукти: 1 кутийка(397г) подслад...

Здравейте, приятели! 🤗Десертът ни в петък е много лесен за направа и за радост се получи точно както си го представях. Бих казала, че е класика в българските десерти, като му придадох малко по-свеж…

Много нежна, вкусна и ароматна баница. Не очаквах да ми хареса толкова, признавам си, тъй като си падам повече по солените варианти на баница и то предимно със сирене. Тази баница обаче ме завладя. Може би защото ми напомня на сладкиша "Наполеон" на вкус. Варианти има различни. Добавят се различни аромати, ползват се различни кори- от домашно разточени, кори от бутер тесто, до фини точени кори. Пълнежът е от млечен крем с грис, до просто млечен сладкарски крем, направен с нишесте и яйца, като в някои рецепти се използват цели яйца, а в други само жълтък. За рецептата използвах любимото ми пълномаслено прясно фермерско мляко, което купувам от млекомат в магазин "Натурал" в гр. Каварна, за който писах в предната публикация. Споделяла съм, че сварявам млякото, оставям да се охлади, събирам каймака и с него приготвям различни тестени печива, които стават много пухкави и вкусни. Имам някои рецепти и в блога с каймак. За първи път използвах био кори за баница, ръчно точени, на "Хармоника" и съм предоволна от получения резултат. Корите са много фини и десертът с тях стана много въздушен и вкусен. По рецепта трябваше да използвам 400 г кори, но моята тава е по-плитка и е с големина 32х22 см и 7 см висока, а корите бяха фини и много дълги, затова разделих на две и ползвах половината кори. Ако искате баницата да е още по-плътна и висока, то ползвайте малко по-висока тава, за да може да събере корите. Всички продукти за баницата са от магазин "Натурал" (био яйца, био краве масло, фермерско мляко, био кори за баница, био пудра тръстикова захар) и могат да се поръчат и онлайн, с доставка с куриерска фирма, ако не разполагате с време, но искате да опитате. Признавам си, за първи път опитвам някои от тези продукти, но наистина, макар и по-скъпи от масово предлагани продукти, струват си парите, а и вкусът е съвсем различен. Виждам че собственичката на магазина се е постарала да подбере от продуктите, било то козметичен или хранителен, освен био вариант , да има и качествена по-достъпна алтернатива. Такъв е и грисът в рецептата. Вероятно затова слоганът на онлайн версията на магазина е „За всяка кошница. Подбрано със сърце“. Линк към онлайн магазина: www.magazinnatural.bg Facebook: https://www.facebook.com/magazin.natural Instagram: @magazin_natural_kavarna А сега рецептата за "Бугаца". Гръцка млечна баница "Бугаца"/ Bougatsa (Μπουγάτσα) Рецепта: * 1 пакет кори за баница (400 г)- виж по-горе, писала съм за количеството на корите и размера на тавата. Ако ползвате тава като моята, може да намалите корите наполовина. * 250 г краве масло * 1 литър прясно мляко * 4 жълтъка * 140 г пшеничен грис * 200 г пудра захар (може и кристална) * 1 ч.л. ванилова есенция (ако имате шушулка ванилия ще е още по-вкусно) * 1/2 ч.л. канела * настъргана кора от 1 лимон * още малко пудра захар за поръсване Приготвяне: Крем: Млякото се загрява на слаб котлон, да е топличко, но не горещо. Разтваря се в него пудрата захар. 100 г от кравето масло се разтопява на слаб котлон. Прибавя се гриса и се разбърква енергично с дървена лъжица. Маха се от котлона, добавя се на струйка прясното мляко, като се разбърква с телена бъркалка. Връща се сместа на котлона и се бърка енергично на умерен огън, докато се сгъсти. Не се получава много гъст крем, така че, ако ви се види рядко, не добавяйте нищо повече. (отнема около 10 минути приготвяне на крема). След като се махне от котлона, към крема се добавят лимоновата кора и ванилията. Разбърква се и се покрива със свежо фолио. Оставя се да се охлади малко (около 30 минути). Към все още топлия крем се добавят жълтъците и енергично се разбърква и се оставя вече напълно да се охлади. Разтопява се останалото масло. Правоъгълна тава (моята е 32х22 см) се намазва с разтопено масло. Слага се една кора, намазва се с масло. Върху нея се поставя втора кора и се намазва с масло, и така, докато подредите 7-8 кори. В средата се разпределя охладения крем с грис. Върху него се подреждат останалите 7 кори, като най-отгоре се намазва с разтопено краве масло. Баницата се пече около 40 минути на 180 градуса, в предварително загрята фурна, на средна скара, като се внимава да не прегори отгоре. Аз предпочитам да пека на функция долно нагряване с вентилатор и температура 180 градуса. Така не се притеснявам, че може да прегорят печивата. Ако ползвате керамична тавичка като мен, която трябва да се сложи в студена фурна - няма проблем. Просто добавете още 15-20 минути към печенето. Готовата баница се оставя да се охлади и се поръсва с пудра захар и канела. Аз издържах само 30 минути и вече я опитах. Такъв прекрасен вкус се носеше от нея, че не издържах. Нямах проблем с разрязването, кремът, макар и горещ, беше стабилен и извадих нормално парче. Може да направите индивидуални банички с крем, като ги затворите на плик и последващо завиете на рулце. Също се получава красиво. За всяка баничка ще ви трябват по две фини кори. Ами това е. Надявам се да ви е харесала рецептата и да опитате :) Забележка: В много от рецептите се използват цели яйца в крема. Не съм приготвяла с цели яйца, но в някои публикации прочетох, че на някои хора не им допада особено яйчния вкус и предпочитат да правят баницата с млечен крем без яйца, а с нишесте, или само с грис и аромати. С жълтъци беше чудесна, нежна и вкусна баница.

Когато човек обича сладолед колкото мен, рано или късно започва да обмисля закупуването на складови количества, фабрика за сладолед или поне направата му у дома. Обичам лятото по ред причини, като една от тях е, че поне тогава не изненадва голямата ми любов към този десерт и мога спокойно да си го консумирам сутрин, обед и вечер с такова постоянство, все едно ми е предписано от лекар. Хората, които зимата ми чудят, че все още плюскам от студения крем са същите, които ми се учудват, че ако седна в заведение на вечеря, първо си поръчвам мелбата, а после и основното ястие. Логиката ми е следната : след като се наям с храна, не ми остава място за десерт, затова почвам първо с него и каквото остане в коремчето ще запълня с някоя и друга "боцка" от чинията с основно. Знам, че тези мои мурафети може да изненадват някои от вас, но истината е, че НАИСТИНА МНОГО ОБИЧАМ СЛАДОЛЕД. Чак е странно, че досега не съм се сдобила с машина за него, но след последното ми гостуване при сестра ми, тя ми зае нейната машинка, за да мога да експериментирам и да създам нови изкушаващи сладоледени творения. Преди това разбира се, ми показа и любимата й рецепта за вкусен домашен сладолед, който ние с Ноа ( моя бузест племенник) трябваше старателно да изпълним стъпка по стъпка, като дегустирахме с пръстчетата от време на време, за да подсилим качествения контрол на продукта. Такова ядене на сладолед падна после, че може би картинката ви е позната? Засядате с кутия в скута и малка лъжичка да гребете малко по малко, изгубвайки постепенно контрол над събитията, като виждате първо дъното на кутията в единия край, после изравнявате от другата страна и накрая просто се напъвате да доядете всичко, осъзнавайки, че станалото е станало и по-добре да унищожите всички доказателства. С тази разлика, че ние даже си купихме и вафлени фунийки, за да продължим да ядем и навън. Всичко това може само да ви говори за това колко точно вкусен сладолед става и честно казано, има едно специфично удоволствие от създаването на този домашен десерт. Самата аз досега съм се възползвала предимно от друг вид, по-елементарни рецепти, но мога да кажа, че леко се пристрастявам и към самия процес по приготвянето на сладоледа, както и към хапването му. Винаги ме се е виждало много хамалогия с това бъркане на котлона, яйца, млека и какво ли не, но ако трябва да съм честна, не отнема повече време от това да приготвиш един крем пудинг или домашен яйчен крем. Но ще се убедите в това сами, като ви покажа рецептата стъпка по стъпка, за да видите колко е лесно. И защото съм лакома, създадох и един чудесен супер шоколадов топинг към сладоледа, който не замръзва и може да го ползвате както към него, така и за други десерти и напитки. Много е траен и една мощна доза от него ще ви стигне за доста време напред, съхранявайки го в хладилника. Ще ви го представя в отделна публикация тези дни, а сега първо сладоледа: Необходими продукти: 2 ч.ч. сметана 1 ч.ч. прясно мляко 3/4 ч.ч. хубаво тъмно какао 3/4 ч.ч. захар 100 г тъмен шоколад 4 бр. големи жълтъка 1 ч.л. ванилия екстракт *ч.ч= 200 мл Приготвяме си всички продукти на масата. В касерола смесваме сметаната и млякото. В отделен съд разбиваме жълтъците със захарта докато побелеят. Прибавяме в касеролата и какаото и слагаме на огъня да се загрее и да стане еднородна смес. Работим на ниска до средна степен на котлона. След това прибавяме ванилията и шоколада и разбъркваме докато се разтвори напълно. Готовата смес изглежда ето така, като започваме да прибавяме черпак по черпак към яйчената, разбивайки енергично на ръка, за да не се пресекат яйцата. След като сме смесили всичко, прехвърляме пак в касеролата и връщаме на котлона да покъкри на тих огън, като разбъркваме бавно и методично, още 5-7 минути. Кремът се сгъстява и е готов, когато правейки черта по ръба на лъжицата остава ясна и не се събира или разтича. Прецеждаме сместа за да отстраним всякакви дребни неравности и прехвърляме в кутия, като оставяме сместа първо да се охлади напълно на стайната температура, а после и за една нощ в хладилника. След като кремът стегне има ето такава консистенция : Сложете го за половин час във фризера преди да го прехвърлите в машината за сладолед, която при мен постоянно си седи във фризера, за да е готова да се използва всеки един момент. Пуснете я да разбива сладоледа, така че да го направи кремообразен и гладък. Сигурна съм, че някой от вас ще попитат дали могат да направят това и на ръка, без машина и от сега ви казвам, че няма проблем. Просто гледайте да разбърквате сместа по на често. Така и така тази машинка не прави сладоледа наистина твърд, а по-скоро успява да го направи пухкав. Вие може да опитате същата процедура на блендер, с миксер или на ръка. След като сте го разбили на няколко пъти, ще бъде наистина въздушен и ще може да го замразите отново. Сладоледът след това е като всеки друг, твърд и идеален за оформянето на перфектни топки, а остане ли малко на стайна температура се отпуска и става наистина супер кремообразен. Но няма какво да ви убеждавам, просто трябва да го направите и да се убедите сами. Не забравяйте да ми пишете с отзиви след това - аз ще чакам ...с фунийка в ръка! :) Вкусни почивни дни, приятели! п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!