"Всичко ще бъде наред накрая. Ако не е наред, значи още не е краят" Това се опитам да си повтарям напоследък, тъй като нивата на стрес се по...
Ето, че довтаса и октомври. След морето тия месеци взеха да се търкалят така, както и аз ще направя ако не се спра да ям скоро време. Тази година реших да си гледам здравето и противно на други хора, ми се наложи да ям неща, които не са за диета. То от диети и режими цял живот може да си докараме други болежки, така че хапвайте си от всичко, но с мярка. Тя мярката май ми е по-голяма от на други хора и върху нея трябва да работя, а не върху храната :) Е, днес няма какво толкова да му мисля, защото и да се натъпча с днешната рецепта, няма какво толкова да ми се лепне - Любимите ми панирани чушки! Обожавам ги! Обожавам ги толкова много, че ако трябва да ям едно нещо до края на живота си сигурно ще бъде чушки, а ако трябва да са един вид - най-вероятно ще са този. От малка баба ми казва "Чушкара", защото то това моето не е много в нормите ( мярката както ви казвам ми бяга по тъч линията) По двайсе чушки хапвам на ядене, но без хляб, държа да отбележа. Не искам да имам неща да ме разсейват от тавата и главната цел, дъвченето на ароматни, горещи чушки. Поседната седмица, прибирайки се от работа гледах да метна по няколко чушки в чушкопека ( той е троен, да не ме съжалявате много) и малко по малко, понаправих пакетчетата. Проблемът е, че още не са изстинали във фризера като хората и аз почнах да ги вадя и готвя. Но споменът за аромата на чушките при печене е нещо, което не ми даде мира нощес. Сигурна съм, че някой ден може да направят и такъв парфюм "Новият аромат на Пако Рабан - Опечена чушка", с опушени нотки, за него и за нея! Ако трябва да сме честни тия две месеца все някой ми понамирисва на тоз аромат, че и цели къщи и дворове миришат на него, но това е друга тема ;) Преминаваме по същество, а именно - как да си направим това супер лесно, традиционно, бързо и безумно вкусно българско ястие. Може би някои от вас знаят, но всеки ден в блога се появява някой новак, който хваща тигана за първи път и има нужда точно от такива рецепти. Останалите имате нужда от идеи, а аз имам нужда да се чувствам полезна, защото иначе само консумираме въздух ( и чушки) на тази земя. А ето я и нея: Необходими продукти: Около 10 бр. печени чушки 2 бр. яйца 5-6 с.л. брашно сол и подправки по избор олио за пържене Още: сирене и домати за гарниране магданоз за поръсване Моите чушки не са кой знае колко огромни, домашно производство от градината на баба, но гледам да са червени. Каквото и да си говорим по-вкусни са си червените. Аз ги замразявам небелени и макар малко да е занимавка беленето преди готвене, някак си запазват по-дълго аромата си и са по-вкусни така. Убедете се сами. Обелваме ги, овкусяваме със сол отвътре и други подправки ако искаме, но според мен тук less is more! Овалваме всяка чушка в брашно и редим в подходяща чиния, една до друга, да не се овлажняват. Може да ги приберете за малко в хладилника или да ги оставите за няколко минути в брашното, за да полепне по тях и да не пада в мазнината при пърженето. През това време разбиваме яйцата, като тъй като са само яйца, не ни пречи да добавим още едно по-късното, ако ни са недостатъчни. Но две трябва да ни стигнат :) Разбийте ги набързо с вилица или телена бъркалка, а през това време загрейте олио в подходящ тиган. Потапяйте чушките от двете страни в яйцето, а след това сложете в горещото олио. Може да направите и още едно топване след това в галета или още брашно и пак яйце, но аз искам да ям предимно чушки, така че оставям това на вас да прецените според вкуса си. Както винаги избягвайте да пържите на максимална температура, макар и да ви трябва гореща мазнина, но не и до толкова, че да ви изгори панировката, тъй като няма да е толкова вкусно :) Поднасям ги със сиренце и резенчета домати, тъй като те вървят най-много към ястието. Поръсвам ги с магданозец, защото е полезно, пък и на пърженото винаги му трябва свеж елемент според мен. Една, две, десет чушки и това е...бързо изчезват :) По-популярни са може би чушките бюрек, но аз лично предпочитам панираните. По-лесни са за правене, няма да пълниш сиренето предварително, пък и иначе ядеш повече сирене отколкото чушка. Става ми много солена, а така си хапвам чушчици и си засолвам със сирене, комбинирайки със свежия домат. Така хубаво ухае у дома, че не мога да преценя кое е по-вкусно печената чушка или панираната печена чушка??! Ще трябва да опитам пак ( и пак и пак) за да реша ;) Много усмихнат, топъл и красив октомври, приятели! п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук https://www.instagram.com/lussievtimova/ Само там може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!
LEARN MORE ABOUT David Marsh FURNITURE View Full Collection Artist Bio
Ако имаше как бих я нарекла най-вкусната лютеница, но знам че в нета сигурно ще намерите хиляди такива заглавия, които рекламират същото. Аз обаче мога да ви гарантирам наистина невероятен и истински вкус на лютеница, която никога не съм вярвала, че мога да си приготвя съвсем сама и то у дома...на котлона ( и печката в случая). Така се случи, че преди време бабчето на село ни правеше лютеници, но винаги бяха твърде "доматени" и честно казано нищо общо като вкус от тези от магазина, които ми харесваха. Знааам, че тия на баба са по-полезни, но всеки си има кусури. Моите включват и този, че понякога харесвам вкуса на купечките неща повече от този на домашните. Понякога, подчертавам. Затова и може да ми отнеме повечко време да изнамеря рецепта, която да докарва идеално този вкус, без вредните добавки, но направя ли го, нямам търпение да го споделя. Така последния път на село, когато ви се "похвалих" как си прекарвам съботите край огнището да пека чушки, вуйна ми се похвали с тази рецепта за мързелива лютеница. Мързелива ще дойде защото не само си я приготвила у дома на фурната, ами накрая се минава с пасатор и може да забравите за всякакви машинки за мелене и прочие. Разбира се, че при споменаването на нещо мързеливо очите леко ми се изцъклят от вълнение, но след като вуйна отвори едно бурканче от лютеницата, която си бе правила точно миналата седмица, аз метнах една ( четири, повтарям четири, да не се чудиш, Люсо, че тая шия не е от туршия) филийка хляб на горещата ламарина, запекох я, намазах отгоре масълце и завърших картинката с вуйнината лютеница. Оооо, небеса и всички земни дарове! Това беше най-вкусната филия с домашна лютеница, която бях яла през живота си. Зарекох се още тогава, че щом се прибера се захващам с направата на тази лютеничка у дома. Сега, ако трябва да съм откровена , тя вуйна ми ми даде рецептата и аз като невинно девойче й се доверих без да си правя сметката дали имам тава за всичките тези продукти. Тъй като съм виждала нейната фурна, си мислех, че явно ще свърши работа и моята, но не знам, дали първо е правила половин доза или просто има някаква нова огромна фурна, но аз се озорих. Значи, оказа се още докато рязах продуктите, че няма начин това количество да влезе в печката и да не почне да пада от тавата, пък камо ли да го разбърквам. Затова пък реших да го разделя, като приготвях една част от лютеницата на котлона, а друга във фурната и после ги смесвах. Не знам дали е гениална идея или нещо, обаче се получи такъв вкус, че не съжалявам за "леката" криза в която ми е наложи да изпада първоначално. Заслужава си да опитате, като аз ще опиша начина по който я сготвих за да не ви подвеждат снимките, но цяло идеята на рецептата е всичко да си направите в една голям тава ( като за агне например). Но да не се бавим повече, вижте какво ви трябва у дома: Необходими продукти: 3 кг домати 1.5 кг червени чушки 1 кг патладжани 10 бр. моркови 2-3 глави лук 2 глави чесън 1 ч.ч. захар 1 ч.ч. олио 1/ 3 ч.ч оцет 1/2 ч.ч. червено вино Подправки на вкус: сол млян кимион лют пипер * по желание черен пипер прясно смлян чесън на прах / гранули или пипер Всичките ми зеленчуци бяха от домашната градина, затова се наложи да ги измия и почистя, ако има за изрязване, защото са тръгнали да се скапват Патладжаните се обелват и се нарязват на малки кубчета. Морковите също се обелват и се нарязват първо на по-едри парчета, а след това ги минаваме през чопъра ето така. Към тази смес прибавяме и накълцания на ситно лук и разбъркваме добре. Нарязваме чушките и доматите на средно големи парчета и прибавяме към тавата, но за мен нямаше място, затова ги сложих в дълбока тенджера да на котлона. Към тях прибавих още чесъна, захарта, малко от червеното вино, а към патладжаните( и другите зеленчуци) в тавата във фурната прибавих останалите съставки. Разбърквах периодично и двете смеси, като на два пъти смесвах от тавата в тенджерата и обратното, за да може всяка част от зеленчуците да бъде и варена, и печена. най-трудно е в началото, тъй като сместа е по-обемиста, но когато тръгне да сляга е напълно възможно да се прехвърли и в един съд. Пасирах след около половин час от варенето/ печенето сместа, като овкусих и с подправките и върнах вече окончателно на огъня да покъкри за още 10 минути. ( По принцип рецептата не беше с толкова подправки, но аз ви съветвам да не ги пропускате. Има голяма разлика във вкуса, защото наистина има вкус на леко щипеща, ароматна лютеница, а не като сос за готвене) Покриваме с фолио, тъй като сместа е доста гъста и пръска. След като няма никакви твърди зеленчуци в лютеницата пасирам още веднъж за още по-фин резултат, но това не е задължително, ако харесвате по-едро смления й вариант. И този път си спестих изваряването, като просто пълних бурканчетата бързо и обръщах с капачките надолу. Редя ги винаги първо в найлонова торба, в която ги задушавам,а след това и одеяло и така се изваряват от собствената си топлина. От тази доза ми излязоха около 16 броя бурканчета със среден размер около 300 г. Така като чета рецептата не излиза много мързелива, но се надявам да не ви подведе моята несъобразителност. Ако сложите всичко в дълбок съд ( на котлона или във фурната) и просто го минете с пасатора, а после си задушите бурканчетата без да ги изварявате, мисля че няма по-подходяща, мързелива и в случая вкусна рецепта, която да опитате. Убедете се сами :) До нови срещи, приятели! п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!
Our art and craft printables have moved and can now be found HERE>>>
Vintage move poster for "A Raisin in the Sun". Published in New York : Artcraft Lithograph & Printing Co., [1959] You will receive 1 high resolution JPG file at 300 dpi, ready to print JPEG file: 15.5”x23.75” *This listing is for an INSTANT DOWNLOAD. No physical product will be shipped to you. * You can print the file using your home printer or send it to your local or online print shop. For the best print quality use regular white card stock instead of plain paper. * When you purchase this download you are only permitted to use it for personal use. This print is not permitted for resale. Please feel free to contact us if you have any questions or special requests! Thank you for viewing our listing. Amy and Adelaide
Descrizione prodotto Casa39 vi offre le migliori piastrelle in gres effeto finto cotto eccellenza del Made in Italy, Marazzi Artcraft nella misura 5,3x30 cm, art. MGTA, finitura naturale, per zone d’ingresso e scale con grado di scivolosità R9.
Décoration Bali en cauris La petite note de Ki : coup de coeur pour ces décorations en coquillages fabriqués artisanalement à Bali. À utiliser pour vos armoires, rideau ou juste comme ça, ils apporteront une touche balinaise et tropicale dans votre quotidien ! Ces décorations sont fabriquées artisanalement à Bali, dans l'atelier de Komang et sont uniques de par leur forme. Parce que nous adorons les fabrications artisanales et chaque imperfection, les produits peuvent présenter des variations de teintes, d'aspect et de dimensions. Chaque produit est chiné (ou fabriqué), stocké puis expédié de Bali. Parce que tous ces produits viennent de l'autre bout du monde, nous calculons une participation aux frais de port la plus juste possible. Détails : Longueur de 70 cm Composition : mousqueton en métal, perles en bois, coquillages et raphia Coloris : naturel
Needlework is an impressive enough technical skill, but pair it with some top-notch creativity and you end up with embroidery projects that are truly next level. This online group is dedicated to helping beginners and showcasing the top talent out there.
ülkeler ile ilgili boyama sayfası,farklı ülkeler boyama sayfası,ülkeleri tanıma çalışma sayfaları,turizm haftası etkinlikleri,turizm haftası boyama sayfası,turizm haftası sanat etkinlikleri
