In the second post of a series on language-learning resources at the ISAW Library, Patrick J. Burns sits down with former ISAW Visiting Assistant Professor, Gina Konstantopoulos, to discuss books and other resources available to students curious about learning Sumerian.

Babylonian Mathematics relies on base 60. Here is a Babylonian table of squares.

Who are the Anunnaki? Are the Anunnaki real? Are they aliens? Or are they part of a bigger picture? The “Anunnaki” are the major players in a paradigm making its way into popular folklo…

HARZEMŞAHLAR STATE Establishment of the Harzemşahlar State Considered the ancestor of the Harzemshah State, Anuş Tigin was taken as a prisoner by Bilge Tigin, one of the Seljuk Emir, as a Turkish youth from Harezm and started to receive education and training in the Seljuk Palace. Anuş Tigin, who worked as a servant in the Seljuk Palace, rose to the task of Taştdar in time and started to work as a pitcher for the Sultan to take ablution and wash his hands. The palace duty, which started with pitcher, continued with the rise of the state in time. With his success in state affairs and his intelligence, he was appointed governor of Harezm, where he was taken captive by Bilge Tigin at a young age (1092). After this date, the Harezm governors, who would become the future sultans of the Harzemshah State, were descended from Anush Tigin. For this reason, Anuş Tigin is considered to be the founder of the Harzemshah State and the ancestor of the sultanate. Harezm region was governed by governors as a province affiliated to the Great Seljuk State. However, the Seljuk State was divided and weakened in 1092. As a result of the divisions, the Great Seljuk State, which continued its dominance in the Iraq-Iran line, was ruling this region from a distance with the governor it appointed in the Harezm region. After the Anuş Tigin period, the administration of the Harezm continued from the Anuş Tigin lineage, and as a result of this, the Anuş Tigin family ruled the Harezm region with its reign and laid the foundations of the Harzemshah state. Anuş Tigin successfully fulfilled his duty as the governor of Harezm and gained the respect and obedience of his people by adhering to the Great Seljuk State, which was going through difficult times. Seeing this, Seljuk Sultan Sencer appointed his son Kudbeddin Muhammed as the governor of Harezm after the death of Anuş Tigin (1097). The Period of Kudbeddin Muhammad (1097 - 1127) After the death of Anuş Tigin, Kudbeddin Muhammed, who was appointed as the governor of Harezm by the Seljuk Sultan Sencer, grew up in the Seljuk Palace like his father, received the sciences of palace dressing and state administration, and rose with his success as his father. Kudbeddin Muhammed, who was appointed as the governor of Harezm upon the death of Anuş Tigin, gained the respect and dignity of the people of Harezm by treating his people fairly and fairly. With this haze, the notables of Harezm started to see Kudbeddin Muhammed as an undisputed leader. The trade that developed with the Seljuk State also developed the people of Harezm economically, and the people of Harezm, who lived a prosperous life, remained loyal to their governor Kudbeddin Muhammed. The Great Seljuk State, which was going through difficult times in the period of Kudbeddin Muhammed, was ruling the Harezm region from a distance due to the political manifestations in the region, and Kudbeddin Muhammed, a loyal governor, who was a proved of age and undertook the administration of the Harezm region without direct instruction from the central administration. Hence, the Harezm region was administered semi-independently, but remained under the Great Seljuk State. Kudbeddin Muhammed successfully fulfilled this duty for a long time like 30 years and passed away in 1127. The Seljuk Sultan Sencer appointed Atsız, the son of Kudbeddin Muhammed, who was also educated in the palace, as the governor of Harezm, as expected. The Horseless Period (1127 - 1156) Atsız grew up in the Seljuk Palace like his father and grandfather, and proved his age in order to be employed in high positions with his education in science and state affairs. So much so that, due to his success and loyalty, he had the favor of Sultan Sencer himself. In this respect, Atsız, who was appointed as the governor of Harezm instead of his father Kudbeddin Muhammed, gained the long-standing loyalty and respect of the people of Harezm and was welcomed as a respected leader just like his father and grandfather. In addition to his successful statesmanship, Atsız, who was a powerful commander, had a great share in many successes by taking part in the army of Sencer with the army he formed in Harezm. Although Atsız had the title of governor, the people of Harezm showed high loyalty and loyalty to the lineage that they ruled for 35 years from the Anush Tigin period, and with this chastity they saw himself not only as a governor, but as an undisputed leader and sultan. Moreover, his father Kudbeddin Muhammed started to act semi-independently with his loyalty to the Seljuk Sultan and the trust felt towards him. In this respect, he himself had very high powers in the administration of the Harezm region. However, Asız, like his father and grandfather, did not remain unconditionally loyal to the Seljuk Sultan and intended to act independently and even oppose the Seljuk Sultan. As a result of this independence movement, which he embarked on in order to benefit from the weakening of the Great Seljuk State by taking advantage of the loyalty of the people of Harezm to him, he attacked Cend and Mangışlak regions with his forces and included them in the domain of rule. Atsız's autonomous act made Sultan Sencer very angry. When Sencer criticized and warned him, he abolished his loyalty to the Great Seljuk State and declared himself Sultan as a result of the friction that arose. This act of Atsız meant the actual establishment of the State of Harzemshah (1138). Sultan Sencer personally took charge of his army and marched on Atsız in order not to lose the dominance of the Harezm region in the face of Atsız's action. Atsız's first attempt for independence failed. Although the Great Seljuk State was weakened and was going through difficult times, Sultan Sencer took over the army and defeated the armies of Atsız and re-annexed the Harezm region. He returned to Merv by appointing Suleiman Bin Muhammad as governor instead of Atsız. Sultan Sencer had to retreat to Khorasan upon the siege of Merv. Atsız also attacked Nishapur in order to consolidate his victory and took it under his control (1142). He gave sermons to his name in order to consolidate his rule and began to see himself as the ruler of the Great Seljuk State. Sultan Sencer strengthened his army and power and reappeared during his stay in Khorasan. Atsız left Merv, fearing Sencer's forces and declared his loyalty to Sultan Sencer again. Atsız tried to defeat Sencer whenever he had the opportunity, and when he failed, he tried to make peace by declaring his loyalty. In order to eliminate this problem completely, Sencer refused to accept the loyalty of Atsız and attacked the city of Harezm. When he conquered the Hazarasp castle, the most strategic point of the Harezm, the fall of Gürgane, the center of Atsız's reign, and the victory of Sencer became inevitable. Atsız declared his loyalty to him and offered to make peace. When Sencer did not accept this offer, one of the respected clergymen of the Khorezm region asked him not to shed Muslim blood and returned to accept Atsız's devotion. Atsız was once again defeated by Sencer and declared his loyalty and managed to keep the administration of the Harezm region. Atsız was not subjected to the Seljuk Threat for a long time after Sencer's last attack. Because Sultan Sencer had to struggle with other problems of his state and the administration of the Khwarezm region continued its existence de facto independently, although it was not recognized by Sencer. Atsız passed away in 1156 and was replaced by his brother's son İlarslan. İlarslan Period (1156 - 1172) Atsız succeeded his uncle Atsız as heir but the sons of Atsız and his rivals who could claim rights in the sultanate were in a position to threaten the sultanate. To remove these dangers, he eliminated all his rivals by killing his uncle and his brothers. The sovereignty of Ilarslan was recognized by the Great Seljuk State Sultan Sencer. Because the Seljuk State was having a hard time, Sencer could no longer control the Harezm region. Having survived the Seljuk threat, İlarslan has now made the Harzemshah State indisputable and fully independent. The Great Seljuk State was weakened, and the Seljuk Sultan Sencer was quite old. Despite everything, the presence of Sencer was an obstacle to the growth of the Harzemshahs. Because the Rearing of the Harzemşahs was possible after the death of Sultan Sencer. The Great Seljuk State, which had already been weakened when Sencer passed away in 1157, disappeared from the stage of history. The domains of the Great Seljuk State began to come under the control of the Harzemshahs, who saw themselves as the inheritors of the Great Seljuk State. First of all, the Eastern Iran region and the immediate surroundings of the Khwarezm region came under the control of the Harzemshah State. Later, Atsız strengthened the state organization in the regions he conquered and the sovereignty of the regions he conquered, and turned the State of Harzemshah into a fully prosperous empire. The Harzemshahs had become an empire that had proved its worth as a fully independent and powerful authority in its region. Atsız expanded the borders of the Harzemşahlar State and took Tus, Bistam and Damgan regions under his rule (1170). Atsız had enabled the Harzemşahs to rise and become stronger, but the Karahitaylar threat in the east did not allow the state to become stronger. Atsız, who had to pay taxes to the Karahitay and was worried about the possible threat of Karahitay, declared that he would not pay taxes to the Karahitay ambassador who came to collect taxes after completing his preparations in the army and when he was ready to fight against the Karahitay. The Karahitays attacked as expected and set out for Nishapur. When Atsız, who was difficult to fight against the people of Karahitay in terms of his military power, turned the route to be attacked by the Karahitayli into a swamp with floods, they had to stop the attack and return. Atsız had not been able to defeat the Karahıtaylılar, but still had eliminated the Karahıtay threat in a while. Atsız passed away shortly after this incident. After the death of Atsız, sultanate struggles started. Alaeddin Tekiş Period (1172 - 1200) Tekish, the heir to the sultanate, was located outside the city of Nishapur. His younger son Sultan Shah took this opportunity and declared himself the Sultan of the Harzemshahs and the Great Khan. Tekiş, the eldest son of Atsız, did not accept his brother's sovereignty, but it was not possible for him to fight alone against Sultan Shah, who took the royal army behind him because he acted first. He sought support from his ancient enemies, the Karahitay, to depose his brother. Karahitays, who had hostile aspirations on the Harzemşahs, would of course take this opportunity. Tekiş, who took the head of the army sent by the Karahitans for support, entered Nishapur and dethroned his brother and declared himself Sultan by taking the position of sultanate. Sultan Shah could not resist the Karahitay army and had to flee from the city. After a year or so, Sultan Shah, who entered into a sultanate struggle again, agreed with Ayaba, the deputy ruler of the Iraqi Seljuks, and entered Nishapur to take Tekish again. This attempt of Sultan Shah failed and Ayaba was killed in battle. Sultan Shah gave up the sultanate and fled to Dihistan (1174) The areas of domination of the Iraqi Seljuks, who continued their existence in the geography dominated by the Great Seljuk State, were included in the borders of the Harzemshah State (1194). After this victory, the Harzemshahs reached the widest borders of their history and became dominant in Iraq, Iran and Khorasan regions. Tekiş Khan, after assuming the guardianship of the Caliph, slowed down his expansion policies and concentrated on this task and spent his remaining life serving the Caliphate. When he passed away in 1200, his son Muhammad replaced him. Alaeddin Muhammad Period (1200 - 1220) When Muhammad Khan took the throne of the Harzemshahs upon the death of his father Tekiş Khan, the groups who wanted to gain their independence rebelled as in every reign. The first insurgents were the Guris living in large numbers in the Afghanistan region. Some Turkish principalities and owners followed them. Muhammad, who had to protect his sultanate and authority, first neutralized the small meliks and principalities. Even though he could not go on the rebelling Gur, he entered Harat upon the death of the Gur sultan and he confirmed his rule here (1207). Muhammad Han had eliminated the internal unrest, but the Karahitay people who were eliminated during the Tekish period got stronger and started pillaging activities in the regions under the control of the Harzemshahs. He attacked the Karahitay people who were in control of Bukhara and took this place under his control (1207). The people of Karahitay, who threatened the Turkish Yurts for almost 200 years, could not be successful against the Harzemshahs and were exposed to the Mongol invasions led by Genghis Khan rising from the east. When the Naymans who escaped from Genghis Khan's armies attacked the regions under the control of the Karahitay people, the Karahitay people, who were weakened, had to accept the domination of the Harzemshahs with the defeat of Bukhara (1212). Muhammed Han, who got stronger with the disappearance of the danger of the people of Karahitay, took Ghazna under his control in 1215 and left it to his son Celaleddin and returned to Harezm. The Azarbajian and Persian atabeys of Sassanid origin, who lost their domination area during this period, became stronger and became the border neighbors of the Harzemshahs. When Muhammad Khan, who wanted to expand his borders to the Azarbeycan line, was defeated as a result of this expedition in heavy winter conditions, difficult times began for the Harzemshahs (1217). Weakening and Destruction of Harzemşahs The threat of Karahitayli, which had been going on for 200 years, has now disappeared, and the Mongolian originated Karahitay people have become subjects of the Harzemshahs. However, a greater Mongol Threat, advancing westward behind the Qarahitay people, arose. The Mongols, united under the leadership of Genghis Khan, first conquered China and then headed west with great brutality, plundering and plundering every city they encountered. Muhammed Han understood that he could not resist the Mongols and had good relations by improving his trade relations. However, these good relations, which could last for a few years, broke down after the appearance of one of the spies that Genghis Khan sent along with the trade caravans to the region of the Harzemshahs. Genghis Khan's strategies formed a whole, not only on the battlefield, but with espionage activities before and after the war. Using the trade agreements made with the Harzemshahs, he was collecting information from the spies he served in trade caravans, and these spies and Harzemshahs were buying government officials by promising bribes and benefits. When one of these spies was caught in Harezm, the Governor of Harezm İnalcık sent the caravan that was spying, burned the beards of the spies and sent it back. As a result of this event, which is known as the Otrar Case in history, the good relations between the Harzemshahs and the Mongols came to an end. This movement of İnalcık would undoubtedly attract the anger of Genghis Khan and spoil the good relations developed with the Mongols. However, it was known that the Mongols would attack the Harzemshahs in any case. Genghis Khan sent his envoy, demanding the compensation of the goods and the delivery of Inalcık, the governor of Harezm. When Muhammad Khan refused this request of Genghis Khan, the Mongol Invasion began, which prepared the end of the Harzemshahs (1219). Genghis Khan, who set off with a huge army of 200 thousand people, took the cities in front of him under his feet and burned and started to advance towards the lands of Harezm. In a short time, Bukhara, Samarkand, Otrar, Sığnak, Berakend and Hocend were invaded by the Mongols. Trying to wear off the crowded Mongolian army with hit-and-run tactics, Mohammed Khan was defeated in his last fight and fled to an island in Abiskun. The Harzemshahs were destroyed, unable to resist the Mongol invasions. He had to retreat in the Northern Iran, Khorasan and Ghazna regions he controlled. Since there was no ruler at the head of the state, the rebels in Iraq and Baghdad regions claimed the authority of the Harzemshahs in the region and the Harzemshahs wiped out the state of history. When Muhammad Khan, who escaped after the Mongolian defeat, passed away in 1220, his son Celaleddin took the seat of the sultanate left from his father ... Celaleddin Period (1220 - 1231) Celaleddin took over the Harzemshah State, which had become a great Empire, in a despicable and devastated state. His father, Muhammed Han, declared his elder son Uzluğşah as heir. For this reason, the commanders of the Harzemshah army and the notables of the state supported his brother Uzluğşah to become the ruler. Celaleddin transferred from Gazne to Ürgenç, which was given to him in order to become the sultanate left from his father. However, when the armies of Genghis Khan's sons Çağatay and Ögeday besieged Ürgenç in 1221, instead of fighting with the Mongol Army, they went to Afghanistan with the thought that the army commanders might betray them because they supported his brother Uzluğşah. From there, he went to Gazne and prepared to fight against Genghis Khan's armies with the army he had formed. Celaleddin Harzemşah prepared an army of 30 thousand people in Gazne and started a fight with the army of Kutugu Noyan, one of the powerful commanders of Genghis Khan, and once again won against the Mongols. Celaleddin Harzemshah ended the invincibility of Genghis Khan's army with successive victories against the Mongols and became the only ruler and commander who could win against the mighty Mongol Army. REFERENCES Kafesoğlu, İbrahim; Harezmşahlar State History (485-618 / 1092-1221), AKDTYK-TTK, Ankara 1992, p. 318 + 1 Map. Necip Asım (Unhappy); Celâlüttin Harezemşah, Ministry of National Education, Istanbul 1934, p. 160. Taneri, Aydin; Celâlü'd-din Hârizmşâh Ve Zaman, T.C. Ministry of Culture, Ankara 1977, p. 208.

Chaco Culture National Historical Park

ФАЛШИФИКАЦИИ И МАНИПУЛАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ „Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото.” Джордж Оруел, „1984” ...продължение на материала от http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_78.html Проф. Крум Балтаджиев /откъси/ ФАЛШИФИКАЦИИ И МАНИПУЛАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ "Отрежете на едно дърво корените и то ще изсъхне." „Обуначването на нацията започва с изопачаването и преиначаването на нейната история. Вземете на една нация историята и тя ще изчезне безследно, Обезличаването на народите чрез фалшифициране на историята беше дело на комунистите- интернационалисти, но то е дело и на глобалистите-космополити - разлика в подходите и методите няма! Риба се лови в мътна вода - колкото по-мьтна, толкова по-добре! Разделяй и владей!.... През всичките векове, българската история е била подлагана на нагли манипулации, безочливи фалшификации, кражби и директно унищожение (горене на книги, рушене на културни паметници и геноцид спрямо живите носители на историческата истина и традиция). В това отношение, най-големите вреди на българската история са нанесени от гърците, турците, евреите, руснаците и сърбите! Берлин, „Altes Museum”, „Изложба на тракийска култура”, 2008г., Експоната, според организаторите е с „прическа на древен „гръцки борец”. Интересното е, че този „гръцки борец” с брада, с гола глава и чембас /чумбас/ на върха на главата си. Знаете, че чембаса е "запазена марка" на старите българи. А също е бил използван и от брахманите - древните ведически жреци. При тях прическата /гола глава и чембас/ се е наричала sikha /сикха/.” Снимка от Интернет на sum. МЕХАНИЗЪМ НА ФАЛШИФИКАЦИИТЕ Когато се работи със старите автори (т.нар. "извори" ) трябва да се има предвид, че в повечето случаи чуждите хронисти са били враждебно настроени срещу българите и не са били особено обективни при отразяването на събитията. Независимо от това, тези текстове са по-достоверни от по-кьсните интерпретации и преводи, особено тези, писани през последните сто години . И наистина, още от края на XIX век историческата наука в България започва да бъде използвана като политически инструмент и идеологическо оръжие за прокарване на различни идеи, вредящи на България. В началото това беше панславизма, после еврейския комунизъм и марксизъм, а в наши дни този комунизъм се трансформира в безреден и обезличаващ космополитизъм и глобализъм!... Обективното отразяване на историята е труден процес, защото обикновено официалните историци са зависими от управляващите кръгове. В по-новата ни история, Паисий е първият историограф, направил тази решителна крачка. След него обаче в нашата историческа наука са намесват външни сили, които и полагат жалоните на най-големите фалшификации и манипулации на българската история. Берлин, „Altes Museum”, „Изложба на тракийска култура”, 2008г., Снимки от Интернет на sum. Експоната, според организаторите е беотийско изкуство и представлява „Конски атрибути”. Това, което ясно е изобразено, е всеизвестната в цял свят мандала „Цветето на Живота”! На втората снимка, вляво от „Цветето на Живота” се вижда лодка с гребла и риби около нея, а вдясно прекрасно се отличава символът за добро и хармония - свастиката. Различното обаче е, че между пречупения кръст има четири кръга с точка. По изумяваща е следващата снимка, защото ясно си личи, че на гривната също е изрисувана свастиката, но различното при нея е, че между пречупените линии е заложен българският символ КАНАТИЦА! Т.е. за какво „беотийско изкуство” можем да говорим.... (Името Гърция идва от названието на едно беотийско гръцко племе от град Граеа, което колонизира южна Италия през 8 век пр.Хр. Европейците използват имена, производни на Graecia, но персийците, турците и арабите използват името Yunans, т.е. йонийци (гръцки "Ίωνας" ). Кои обаче са били йонийците?!? Ето какво отговаря на това Херодот I-56 - "Йонийците са пеласги по произход." И още Страбон, География – кн. 7 – 7 глава: "А пеласги са се наричали най-ранният от всички народи, които са владеели Елада." Пеласгите се споменават за първи път в „Илиада“, където са представени като съюзници на Троя, изброени между тракийски племена, т.е. считани са за близки с траките. Херодот и Тукидид разказват, че през 5 век пр.н.е. все още има пеласгийско говорещи анклави сред елинското население. Херодот споделя мнението си, че елините са заели от пеласгите повечето от боговете си, и дава пример за почитането на итифалическия Хермес в култа на Самотракийските Кабири. И така, българската история, както днес е оформена след едно 100-годишно съществуване на нова България, е изградена в едрите си черти според представите и схващанията на чужденците. Най-главните й положения всъщност са предостатъчно явно оформени съобразно със съвременните политически интереси на чуждите народи..." . Ето какво пише по този въпрос големият наш изследовател-българист д-р Тачо Танев - "...На това отгоре, изграждането на делото на българската история се осъществява първоначално от чужденци, които прокарват в българската история своите небългарски концепции. А сетне мнозина българи заработват за изграждането на нашата история, но заучавайки А-Бе-то на съвременната историческа наука, те остават ученици на чужденците и следователно, техни епигони. Между тях се отделя до известна степен най-големият български историк проф. Васил Златарски..." (който обаче е руски възпитаник и "щемпела" си личи отвсякъде - бел. автора). За да се ориентира читателят кои точно сили стоят зад фалшификациите на българската история, ще дадем един частен пример. Когато д-р И. Д. Шишманов "доказва", че сборникът "Веда Словена"на Стефан Веркович е "фалшификат", веднага получава по-висока степен в масонската ложа, където членува. Сега вече на всички би трябвало да им стане ясно, защо имаме такава осакатена и накъсана история, пълна с бели полета и премълчани истини. ЗАГАДКАТА "ВЕДА СЛОВЕНА" През 1874г. в Белград и през 1881г. в Санкт Петербург излизат двата тома на "Веда Словена" - "Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха". Съставена от босненския сърбин Стефан Веркович, "Веда Словена" предизвиква фурор сред научния свят от Русия до Франция и влиза в историята като най-голямата фолклорна загадка, споровете около която продължават и днес. Сензацията е там, че тези и други публикувани от Веркович песни, "записани" в един забутан край на българска Македония, представят материал, който преобръща наопаки представите за предписмената история на Европа. Песните от сборника са записани от българина Иван Гологанов от село Търлис, Неврокопско в продължение на 12 години. Изложените в сборника умотворения са с необикновена тематика и съдържание - говорят за езически богове, свръхестествени същества, митологически герои, древни царе и господари, съдържат знания, спомени, формирани далеч преди ислямизацията на помаците, но и преди християнизацията на българския народ. Берлин, „Altes Museum”, „Изложба на тракийска култура”, 2008г., "Веди"-те, чието "индийско" название също не е случайно, не само съдържат предания за това как са възникнали ралото, сърпът, лодката, житото, виното, писмеността, но създават цяла легендарно-митологична концепция, в която фигурират индийският бог Вишну, тракийският певец Орфей, македонските царе Филип II и Александър Велики, Троянската война и т.н. При това, ако прочутият германски епос "Песен за Нибелунгите" съдържа "едва" 9776 стиха, то само двата тома на "Веда Словена" включват цели 23 809, като самият Веркович твърди, че има на разположение поне още десет пъти по толкова. В разразилите се спорове в европейската славистика възникват два лагера - "разобличители" и "апологети". "Веда Словена" успява да спечели подкрепата не само на мнозина авторитетни чуждестранни учени, но и на немалко български фолклористи от самата Македония, които познават в тънкости местното народно творчество и диалекти. Френското правителство на два пъти изпраща свои инспектори, които да проверяват достоверността на епоса там, където е "открит": в югозападните Родопи, сред т.нар. помаци - българоезична етнографска група, която изповядва исляма. Нека видим по какъв начин се фалшифицира историята и видовете фалшификации, които имаме 1. Укриване и унищожаване на факти и документи (изнасяне на ценни ръкописи в чужбина). 2. Манипулации и инсинуации (грешни внушения). 3. Крадене на история. 4. Премълчаване на важни събития и обстоятелства. 5. "Редактиране" на изворов материал. 6. Откровени и нагли фалшификации. 7. Репресии и физическо унищожаване на историци и хора от интелигенцията, отстояващи историческата истина. Всички тези методи са прилагани и се използват и сега за фалшифициране на българската история под една или друга форма. Берлин, „Altes Museum”, „Изложба на тракийска култура”, 2008г. Елементите от двете страни на „гръцкия” саркофаг, които наподобяват въже или две спираловидно усукани линии /напомнят на ДНК/, са абсолютно еднакви с елементите от златната огърлица /нагръдник/ от скитското злато, чиито снимки sum е представил по-горе!!! Елементите са изрязани и увеличени, за да се види още по-ясно, че са еднакви. Ще изброим и основните пунктове за фалшификация и след това ще дадем примери от съответниге трудове на "историци". ОСНОВНИ ПУНКТОВЕ ЗА ФАЛШИФИКАЦИЯ 1. Произход и Прародина на българите. 2. Етимологията на името "българин". 3. Понятийния апарат. 4. Езиковия проблем и писмеността. 5. Религия и приемане на християнството. 6. Разцепване на българския суперетнос на десетки изкуствени малки етноси. 7. Създаване на теории за "изчезналите" антични народи на Балканския полуостров и липсата на приемственост между тях и днешните българи. 8. Омаловажаване делото на изтъкнати историци възрожденци и такива в по-ново време. 9. Чрез манипулации и инсинуации създаване на лош имидж на българите и насаждане на чувство на вина и други такива. С произхода и прародината на българите ("прабългарите" ) е спекулирано безкрайно много. Общо взето до сега беше натрапена теорията, че "прабългарите" са били някакво малко тюркско племе от състава на т.нар. "хунски съюз" (т.е. някакви полудиви "номади монголоиди", които, идвайки на Дунава, се претопили в "славянското море" и станали "бели хора"!?... Прародината беше препратена някъде неопределено в монголските степи, с презумпцията, че щом там сега живеят монголци и тюрки, значи и "прабългарите" са били такива! Тази теза беше разработена главно от руски учени с намерението да отблъсне дунавските българи от "тюркския" им произход, с оглед традиционната им непоносимост и неприязън към турците (въпреки, че "тюрки" и "турци" са две различни понятия) и те да се "припознаят" като "славяни"!... Същата схема беше приложена и спрямо волжките българи, на които беше залепен етикета "татари", за да се срамуват те от своите корени (въпреки, че нямат нищо общо с историческите татари) и да им закрепи чувство на вина, комбинирано с комплекс за малоценност! Български обреден хляб - с. Бял кладенец, Сливенско. И днес бабите ни правят празничните погачи със свастика - символ на Слънцето и плодородието. (фото А. Михайлов) Това лято в България археолози откриха парчета от кана украсена с пречупен кръст в село Алтимир, близо до Враца на възраст от V хилядолетие пр. Хр. Това е най-старата рисунка на свастика, открита до момента в Европа. Този „символ се среща и в културата Мохенджо-Даро, процъфтявала през VIII в. пр.Хр. по бреговете на река Инд. Свастиката е открита и върху глинени съдове, изработени през V в.пр.Хр. на територията на съвременен Ирак.” И досега в Индия се рисува свастика навсякъде: на вратите на храмовете, във всяко жилище, върху тъканите, в които се завиват свещените текстове, върху погребалните покрови.” Два български варианта на свастиката - дялани на камък, конски тамги (жигосван знак за собственост) или върху народни шевици от Родопите "Руската версия на българската история е изцяло изградена върху следното - От край време съществува една велика славянска общност, от която българите са се отделили още от времената на своята стара история. Тази относително малка група от южните славяни, нарекли се "българи", в новите времена следва да се възвърне и приобщи към великата славянска страна - Русия. Прабългарите били принадлежали към тюркско-алтайската езикова-племенна общност. Тяхната прародина се намирала в Западен Сибир, по долината на реката Иртиш...” По-нататък същите автори подчертават, че историята на България започва със славяните, които се появили още в ІІІ-то хилядолетие пр.н.е." Империята на българите край Кавказ - Стара Велика България - е представена като "Прабългарски съюз Старата голяма България", а за връзките с хуните и Хунската империя няма нито една дума. Тези българофоби представят българите като някакви номадски племена, ядящи конско месо и живеещи в палаткови лагери, състоящи се от юрти. За старите български владетели преди кан Кубрат не е казано нищо! Българите са представени като нискокултурни диваци и конекрадци, които с набезите си безпокояли Византийската империя. Изкуството на „дивите и необразовани ” българи . Съкровището от Перм - Волжка България, уникална колекция от раннобългарско изкуство /Управителката на Археологическият Музей в Перм, където се съхраняват една нищожна част от находките, Светлана Каменева, признава датировката от 7-9 век, както и безпорната принадлежност на предметите към културата на иранските народи. Според нея, част от предметите притежавали Зороастрииски и пред-зороастрииски характер разсъждавайки над сцените изобразени върху предметите. Тя сама заключава че няма сведения Ирански народи да са се преселвали във района на Волга и Кама (смехотворно), като това още повече засилвало "учудването й". Явно е че историци и археолози в Русия са просто заставяни да говорят така, а у някой етнически руски учени просто говори естественото им неприсъщо за науката обаче нископатриотично чувство, че може друг народ по земите на днешната Руска Федерация да има по величествена култура./ Истината за българското име е съхранена в старите хроники. В своите пътеписи за посещенията си във Волжка България, арабският пътешественик норм. Абу Хамид ал-Гарнати (1135г.), пише, че в град Болгар (столицата на Волжка България) той прочел книгата "История на България" ("Булгар Тарихи" ), на чиято първа страница се обяснявало значението на името "българин". То е следното - "БЪЛГАРИН" значи "МЪДЪР ЗНАЕЩ ЧОВЕК", "УЧЕН ЧОВЕК" ! Берлин, „Altes Museum”, „Изложба на тракийска култура”, 2008г., Това е точното значение на думата и всякакви други спекулации се неуместни и вредни. В допълнение на горното, името произхожда от верния корен ПАЛК и БЪЛГ- (от "бАлкари" и "бЪлгари" ), който корен като име на народ, означава "светлите", "силните", "сияйните", "синове на светлината" (т.е. носители на светлината и знанието). Нека не забравяме и факта, че редица български племена кутригури, уногури, утигури и др. носят наставката "гури", а думата "гуро" на санскрит значи "Учител", "Висш духовен наставник"!.. Най-големи спекулации са направени с въвеждането в нашата историография на фалшиви термини като "прабългари", "прото-българи", "хунобългари", "първобългари", "тюркобългари" и други такива, които е уместно да бъдат заменени с "древни българи" - термин възприет от специалистите на "Българска Орда 1938" като най-точен. В хрониките и изворите българите никога не са наричани "прабългари" или с някои от горните епигони. Освен българи, чуждите хронисти са ни определяли също като "скити", "мизи", "траки", "хуни", "уни", "пелазги", "бурджани", "готи", "булхи" (с вариант "буши" ) и др. Изкуството на „дивите и необразовани ” българи . Съкровището от Перм - Волжка България, уникална колекция от раннобългарско изкуство Освен това за идентификация на българите са използвани и племенните имена като - "оногури" (уногури), "утигури", "кутригури" ("кутии" или "гутии", "котраги", "уногундури", "купи-булгар", "дучи-булгар", "огхондор-булгар" (българ), "българи-хайландури", "чдар-болкар" (чадър-булгар), "кучи-булгар", "орхон-булгар", "барсили" (варсаци, берчул, берзити), "хазари", "буртаси" и др. Според авторката Фаина Гримберг, въвеждането на термина "прабългари" и подобните на него, е направено целенасочено, за да се разцепи българския суперетнос на множество други по изкуствен начин. Така Дунавските българи се отделят от Кавказките и Волжките българи. Тази схема се допълва от създаването на цяла серия изкуствени етноси като - "татари", "македонци", "мизийци", "тракийци", "шопи", "башкири", "помаци", "балкари", "чуваши", "каракачани", "власи", "южни славяни", "казаци", "гагаузи", "мишари", "хайна", "нукратлийци" ("сребърни българи", "покръстени" (в Сибир), "тептяри", "българи-тамтайци", "родопчани", "славяноговорещи елинизирани траки", "астраханци", "осетинци", "чеченци" и др. Всички те са български народностни групи, но внушението е, че са различни етноси! Акад. Димитър Ангелов, в капиталния си труд "Образуване на българската народност" се опитва да ни внуши, че всъщност дунавските българи са някаква механична смес от над 100 етноса, и че всеки който е минал през Балканския полуостров си е хвърлял семето и за това сме станали "куче-марка" (т.е. нещо като "помияри" )! На тази провокация и фалшификация на българската история, достойно и аргументирано беше отговорено от покойния Димитър Съсълов , който обори всичките твърдения на академика и го заклейми за вечни времена като фалшификатор на българската история! Към това мога само да добавя, че истинските помияри, които са газили по земята ни българска, най-често са си оставяли костите тука, а не семето и позорно са били ритани в задниците от българския ботуш!... Бойни доспехи на волжките българи /Една любопитна и важна подробност от военните походи на Чингис хан е битката при Самарската Луга, където погинал цветът на монголската мощ. Тамошните, Волжски българи, са първите, които нанасят поражение на Монголската Империя докато е жив Чингис хан. Тази битка от 1223г. е документирана, като първото и последно поражение на Чингис хан, докато е бил жив! От войската, именно на волжките българи, водени от Кан Абдула Челбир. След грандиозния провал на монголите в тази битка, те не посмели да нападат отново, поне докато Кан Абдула Челбир е бил жив. Гробницата – мавзолей на Кан Абдула Челбир, единственият владетел побеждавал и унизил Чингис хан, се намира в днешния археологически комплекс на град Болгар, по поречието на Волга. Този велик български владетел е останал незаслужено в страни от учебниците и историята, а малко хора знаят, че в ранните си години, той разширява Волжска България до Азовско море и води редица успешни битки./ Във връзка с етническите инсинуации е много важна ролята на медицинската антропология. След 1944 г. тази наука беше изцяло подчинена на комунистическата върхушка и всеки, който се опиташе да отстоява истината биваше изпращан или в затвора или му се отнемаше правото да упражнява професията си. Дори такива корифеи като акад. Методи Попов биваха принуждавани да сътрудничат и да прокарват комунистическите теории в науката. Неотдавна, един такъв "академик- историк" на въпроса ми как навремето (преди 1989г.) се е пишела българската история ми отговори - "Пишехме каквото ни наредят отгоре"!... Медицинската антропология е точна наука и за това фалшификаторите използваха различни прийоми за да променят данните при изследванията. Измислиха например, че траките и славяните били погребвани предимно чрез трупоизгаряне и затова липсвал костен материал, което не е вярно. Въведоха отречената методика на проф. Герасимов за възстановяване на черепа и главата (чертите на лицето), при която всеки череп може да се превърне в монголоид или в каквото си щете, с малко повече напластяване на пластелин на съответните места. / Само в разкопките около град Биляр, втората столица на Волжко-Камска България бяха намерени 623 рунически знака, които по-късно бяха разделени в няколко групи. Много от знаците са върху керамични съдове, което дава предположението за родови тамги на съотвените майсторски родове . Руните намерени в Волжска България до голяма степен съвпадат с тези от Северен Кавказ, Дунавска България и дори старата родина Балхара. Аз бих казала, че съвпадат също и с древните знаци на Линеар А и Линеар Б от Магурата, Градешница и неолитните гробници край Варна и Дуранкулак!!! Най-разпространеният знак-тамга в биляр, писмеността на Котраговите Българи, е този разчетен като буква Б, (в кръга горе) и това не е никак чудно. Всъщност в обърнат вид, той се среща дори по монети от ислямският период на страната. Според Волжко-българският историк Халиков, знакът е герб на първите български емири, а в Башкирия бяха открити печати със същият знак. Според руският археолог Белавин, разновидности на същият знак се срещат и на съкровището от Наги-Сент Миклош, а гербът на Аршакидите е абсолютно идентичен(!). / Чест похват на фалшификаторите е при превод на текстове да се спестяват някои пасажи или да се "редактират" изворите. Гърците, например, освен че са унищожавали български книги, са прилагали и друга тактика. Някои ценни български съчинения са били преписвани първо на гръцки език и след това оригиналите са били изгаряни. През средновековието, особено по време на византийското владичество, много български автори са пишели и творили на гръцки език. След съответната "редакция" гърците са представяли всички тези произведения като гръцки творби. Тук можем да споменем например хрониста Йоан Цеца и учения енциклопедист Йоан Продромос (Предтеча), които се представят за гърци, а те са по произход - българи. Българските преводачи от по-ново време (1944- 89г.) също са "редактирали" съответните текстове, в някои случаи драстично променящи смисъла на казаното. Езиковият проблем и писмеността също са предпочитан обект за фалшификация и спекулативни манипулации. За да се подправи същността на делото на светите братя Кирил и Методий (обявени от църквата за светци и покровители на Европа) бяха въведени термини като - "черковно-славянски език", "старо-славянски", "славяно-български", "славянски език", "славянска азбука", "книжовно-славянски език", и други такива, които да въвеждат изследователите в заблуждение. В същност във всички тези случаи става въпрос за "старобългарски език" и писменост, което е признато от повечето познавачи на проблема. Древните българи са разполагали с писменост още пр.Хр. и според някои изследователи, като например Димитър Съсълов и арх.Слави Дончев, те идват на Балканите с богата писмена традиция и няколко азбуки, които по-късно биват трансформирани в "глаголица" и "кирилица". Руйното писмо обаче също се запазва в рабошите-календари и тамгите чак до XIX век. Кирил и Методий и техните ученици не създават "славянска азбука", а "старобългарска" и като такава тя се налага в редица славянски народи и най-вече в Русия. Доказан факт е, че до края на XIX век Русия е била двуезична - използвали са се простонародния руски език и книжовния старобългарски. Ето откъде идва влиянието и сходствата между българския и руския език. То е от българския към руския, а не обратното. Същото важи и за останалите страни, които са били под влиянието на старобългарския език. Дълги години цяла плеяда учени се надпреварват да ни убеждават, че езика на древните българи бил изчезнал, защото "се претопил в славянското море". И къде е това "славянско море" след като установяваме, че антропологически славянски черти притежават едва 5% от съвременните българи . В допълнение на това имаме сериозни данни, че големи групи българи са населявали Балканския полуостров и Мала Азия още пр. Хр. Векове преди кан Аспарух, Мизия се е наричала България и това е отразено в географската карта на Св. Йероним (331-420г.), който е ползвал още по-стари данни от картите на Евсевий (270-338г.). "Анонимният Равенски Космограф" (375-376 г.) потвърждава, че на юг от р. Дунав (в Мизия, Тракия и Македония) от векове "само българи живеят" !!!... СТАРИТЕ КАРТИ На карта от 4 век от Св. Йероним (331-420), той е написал името на нашите земи в античността - Mesia hec & Vulgaria (Мизия, тук и България). Картата е "източно ориентирана" - "горе" е изток. Тя е съставена по още по-стари карти – на владиката Евсевий Цезарийски (270-338), наричан "баща на църковната история". Запазена е в препис от 12 в. Св.Йероним е живял през IV век, но не бива да се премълчава факта, че познатата карта, с която разполагаме, не е оригинала на Св. Йероним, а е един много по-късен препис от ХII в. Текстовете в нея са написани на т.нар. „варваризиран латински“ - “Mesia”, вм. “Moesia”; “hec” вм. “haec”; “Bulgaria” вм. “Vulgaria” (в единственото споменаване на българите от IV в. в Анонимния латински хронограф от 354 г. те са наречени “vulgares” а не “bulgares”), който не е характерен за IV в. Св. Йероним живее ЦЕЛИ 3 века преди Аспарух.... На карта на света от края на 6 век съставена от анонимния Равенски космограф е отбелязано името "bulgare". И следния текст: "В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят". ('Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant'. Ravennati Cosmographus) Козмографът посочва, че това сведение му е казано от Йордан - готски историк от 6 в. Картата е запазена в късен препис. Има доказателства също, че кан Аспарух е дошъл отсам Дунава с не по-малко от 800 хиляди души, за да освободи българите от византийско иго! Някои от тези доказателства (каменна плоча с надпис от Плиска) бяха унищожени от руски учени! Това даде възможност да се говори само за "езикови остатъци и език на първобългарите" и да се твърди, че в съвременния български език били останали едва десетина думи от този на древните българи. Истина е, че старобългарския език (езика на древните българи) се е променял през вековете, но не и дотолкова, че чак "да изчезне". Достатъчно е да отворим някои енциклопедии и речници от миналия век, етимологичния речник на Кузман Шапкарев, речникът за редки и остарели думи на БАН, да се поразходим из провинцията и в Македония за да разберем, че нищо не е изчезнало. Ако нещо е изчезнало то е съвестта и морала на някои български учени и "историци". Важен въпрос е ранното покръстване на българите в Христовата вяра, което е умело прикривано и заобикаляно от редица автори, за сметка на натрапеното вторично покръстване при цар Борис I (852-889г.) Това събитие съвсем неправилно се счита за „покръстване на българите езичници и варвари през 9 век от гърците“ и упорито се налага до ден днешен, въпреки, че християнизирането на българите започва 8 века по-рано от Христовите апостоли св. Павел Първовърховни (през 52 г. в Македония и Тракия) и св. Андрей Първозвани (в Добруджа, Мизия и Скития), а българската църква е апостолическа. Този въпрос е детайлно разработен от д-р Тачо Тачев , проф. д-р Ганчо Ценов (25) и д-р Илия Илиев, и може би трябва да бъде разгледан и коментиран отделно в светлината на православния канон. Унищожаването на старобългарските исторически книги е факт, който под давлението на гърците и папата започва още в IX век. По-късно през турското робство от България са изнесени над 3000 ценни ръкописа, голяма част от които сега се намират в Русия, Украйна, Молдова и Румъния, както и във Ватикана. По времето на гръцките фанариоти започва и едно систематично унищожение на български книги (главно исторически). Гърците не са единствените, които са действали по този начин. Руските евреи са другата напаст, която осакати историята ни. По заповед на болшевишкото Политбюро, във Волжка България бяха унищожени стотици хиляди български книги писани на арабица (исторически съчинения, трактати, научни книги и всякакви други). Йоан Екзарх и препис на неговия Шестоднев от 15 век, който се съхранява в Рилския манастир По-късно "другарите" от КДС и МВР по указания от Москва провеждат още няколко кампании по унищожаване и претопяване на стари редки и по-нови "неудобни" български и други книги. Българската история се унищожава не само тук, но и на други места. В руските и украински музеи правени в тоталитарно време има хиляди старобългарски находки и съкровища, които умишлено не се определят етнически, а носят безличния и обиден етикет - "кочевь/е" (номади, чергари), който въобще не отговаря на историческата истина.” В Китай, например, по сведения на френски археолог работил там, по заповед на китайските власти са унищожени изключително ценни бронзови съдове с надписи и предмети от династиите Джоу (ХІ в.- 221г. пр.Хр.) и Цин (221-207г. пр.Хр.). Това е било направено съвсем наскоро, тъй като тези находки са свързани с хуните и "противоречали на официалната китайска история". По същата причина, от години се бави и отварянето на огромната гробница на първия китайски император Цин Ши Хуан Ди, за когото се счита, че е от хунски произход (китайците го считали за "варварин)". По ирония на съдбата, той също е горил книги и философски съчинения, само че китайски. Цинь Ши Хуан, основател на династията Цин и първи император на обединен Китай, който горил книги на китайски. От Афганистан руските археолози разграбиха съкровищата на Кушанската империя, която беше създадена от българи, със столица Балкх и владетели от древния български род Дуло. Тези съкровища и до сега стоят в сандъци в подземията на Ермитажа и едва ли скоро ще излязат на бял свят. Пак в Афганистан, американските бомбардировки и "хуманитарни операции" доунищожиха от българското наследство онова, което не успяха руснаците и талибаните!... Златни апликации и накити от Бактрийското съкровище,Сев.Авганистан І в.пр.Хр.(когато българите са били все още мнозинство в Бактрия. ЗАЩО ТРАКИТЕ "ИЗЧЕЗНАХА" ОТ УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ? Този въпрос е много уместен, като се имат предвид най-новите открития на тракийски гробници, могили, храмове, градове и антични съкровища в това число и тракийска писменост, новите открития за Потопа в Черно море преди 7600 години и т.н. Преди да изчезнат от учебниците, траките "изчезнаха" от историята.Така се процедираше с неудобните от политическа гледна точка народи и те съгласно ленинско-марксистко-сталин- ските концепции "изчезваха" от историята. Тази руска теория за "изчезналите" народи беше разработена отдавна. Първо народите изчезваха теоретически (на книга), а след това и физически по сталинския принцип - "Има народ - има проблем, няма народ няма проблем". При с. Голям дервент, Елховско, бе направено сензационно откритие. Археолозите Деян Дичев и Даниела Агре разкриха уникален долмен - мегалитна гробница, датирана към IХ в. пр.Хр., върху която има фриз от врязани зооморфни и геометрични орнаменти. Върху входната плоча към гробната камера се откроява дълбоко врязано изображение на богато орнаметиран лабрис - двойна брадва, която в древността е символ на владетелската власт и могъщество, обясни Агре. Лабрисът по-късно става емблема на царската династия на одрисите, която създава най-мощното тракийско държавническо обединение през втората половина на I хил. пр.Хр., добави тя. Именно от думата лабрис произлиза в старогръцкия впоследствие и названието „лабиринт". Подобен релеф с царски символи се открива за първи път. Естествено сред "изчезналите" народи на първо място са тези с български произход или генетически свързани с българите скити, буртаси, хазари, половци (кумани), хуни, печенеги (баджанаци), анти и авари. Траките трябваше да "изчезнат", защото това влизаше в противоречие на изгражданата геополитическа ос - Москва-Белград-Атина. За да се засилят позициите на Атина, трябваше да бъде скрита истината за древната история на България и тракийската култура, която беше на по-високо стъпало от гръцката. Трябваше също да бъдат заличени и древните връзки между траки и българи, по този начин се отваряше дупка в българската история и даваше основание да се твърди, че днешните българи нямат нищо общо с античното население на Балканския полуостров - една опашата лъжа!” Розетата от Плиска Забележителната находка от Плиска е датирана VII-ми- IX-ти век и ако трябва да се вярва на учените твърдящи, че старите българи са просто азиатци по произход, то не би трябвало да има никаква връзка между руните изписани върху розетката и най-старата писменост на Юго-Източна Европа (5000-3500г.пр.Хр.) В действителност обаче всеки знак от старобългарския артефакт има еквивалент сред Линеарен А и Линеарен Б.Тук имаме не едно-две, а четиринадесет съответствия, което показва, че не може да става дума за случайност. Ето и още една публикация, в подкрепа на изложеното в статията на Проф. Крум Балтаджиев: България е на Балканите преди Гърция! В-к Труд , Четвъртък, 13 октомври 2011 Гърция изостана от България с 2000г. „Две хиляди години преди появата на боговете на Олимп, преди Атина, Спарта и Троя да бъдат построени, преди раждането на Омир, Сократ и Аристотел в земите на днешна България, Румъния и Молдова, около делтата на р. Дунав се е зародила културата на съвременна Европа. Tова стана ясно миналия месец, когато в сградата на Института за изучаване на историята на древния свят, към Университета на Ню Йорк, бе открита археологическата изложба “Изгубеният свят на стара Европа”. Той е процъфтявал в Дунавската равнина от 5000 до 3500г. пр. Хр. Освен антични скулптури, тотеми, керамика и предмети от бита, открити в земите около Дунав, изложбата представи част от най-старото златно съкровище в света, намерено във Варненския некропол. Жената, заела се да докаже на света, че не в земите на антична Гърция е покълнала европейската цивилизация, а на териториите на съвременна България, е Шелби Уайт. Г-жа Уайт е член на борда на директорите на музей “Метрополитън” и на управителния съвет на фондацията “Леон Леви”. Г-жа Уайт се занимава и с изследователска работа. Покойният й съпруг Леон Леви беше един от най-успешните инвеститори в историята на Уолстрийт. Сп. “Форбс” го описва като “инвестиционен гений”, който е дарил огромна част от богатството си за археологически разкопки и изследвания на древния свят. С милиардерката Шелби Уайт разговаря Симеон ГАСПАРОВ - специално за "Труд" от ЧИКАГО: - Г-жо Уайт, каква е целта на изложбата, посветена на изгубения свят на стара Европа? - Чрез нея се опитваме да запълним една празнота в изучаването на историята на древния свят, където след древна Месопотамия се преминаваше веднага към изучаването на древна Гърция и се пропускаше да се спомене за цивилизацията на стара Европа. А тя е процъфтявала по земите на река Дунав хилядолетия преди древногръцката цивилизация. Пергамон музей, Орфей свири на лира пред тракийски воини, червенофигурен кратер от 450-440 г. пр. Хр., - Досега се смяташе, че в древна Гърция се е зародила европейската цивилизация. С изложбата, която представяте в Ню Йорк, се опитвате да докажете нещо доста интересно - че това се е случило на територията на днешна България и Румъния. Какви очаквате да бъдат реакциите на специалистите? - Надявам се, че ще успеем да го докажем. Интересното е, че споменавате Гърция, защото след като завърши представянето на изложбата в Ню Йорк, ние ще я покажем отново... в Атина. Там ще питам гърците: “Къде бяхте, та се забавихте толкова дълго време?" Цикладската цивилизация (на Цикладските о-ви в Егейско море) е завършила първия етап от развитието си ЕДВА преди 3000г. А по това време на север, край Дунав, вече е съществувала тази прекрасна цивилизация!” - процъфтявала от 5000 до 3500г. пр. Хр. в земите на Дунавската равнина, край Черно море, и на полуостровите: Балкански и Малоазийски, в Дакия, Сегашна Румъния и Скития (сегашна Русия, до Киев)...

Explore Terrae Antiqvae's 2091 photos on Flickr!

Tau se réfère à la dix-neuvième lettre de l'alphabet grec. Sa valeur numérique est de 300. Tau provient de la lettre phénicienne «taw» et a donné naissance à la lettre romaine «T» et à la lettre cyrillique «Te». C'est un symbole très ancien et a des...